Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1137

39. Тогава аз оставих размишленията, с които бях зает, и, като се обърнах към нея, казах й:

40. „за какво плачеш и за какво толкова скърбиш душевно?“

41. Тя отговори: „остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да удвоя скръбта, защото съм много огорчена душевно, и съм много унизена“.

42. Аз я попитах: „какво си претърпяла? кажи ми!“ А тя ми отговори:

43. „аз, твоята рабиня, бях неплодна и, имайки мъж, не раждах трийсет години.

44. Всеки час, всеки ден през тия трийсет години аз непрестанно молех Всевишния,

45. и след трийсет години Бог чу мене, твоята рабиня, видя смирението ми, вслуша се в скръбта ми и ми даде син, и аз му се много зарадвах, и мъж ми, и всичките ми съграждани, и ние много прославяхме Всевишния.

46. Аз го откърмих с голям труд,

47. и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих пиршествен ден.“

Глава 10.

1. Но когато, син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.

2. И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден.

3. А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.

4. И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра.

5. Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв й отговорих и казах:

6. „о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, —

7. че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче?

8. И сега, когато ние всички скърбим и тъжим, защото всички сме нажалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?

9. Попитай земята, и тя ще ти каже, че тя именно трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,

10. защото всички родени от нея отначало и други, които ще произлязат, почти всички загиват, и толкова много от тях се предават на изтреба.

11. И тъй, кой трябва повече да тъжи, ако не оная, която е изгубила такова множество, а не ти, която скърбиш за едного?

12. Ако ми кажеш: моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и родила с болки,

13. а земята изгубва според свойството си — настоящето множество по нея както отхожда, тъй и дохожда; —

14. и аз ще ти кажа, че както ти с мъка си родила, тъй също и земята дава своя плод на човека, който отначало я обработва.

15. Поради това въздръж се сега от скръбта си и мъжествено пренеси загубата, що те е постигнала.

16. Защото, ако признаеш, че Божието определение е праведно, ще получиш, когато му дойде времето, сина си, и ще бъдеш прославена между жените.

17. И тъй, върни се в града при мъжа си“.

18. Но тя каза: „няма така да направя, няма да се върна в града, но тук ще умра“.

19. Като продължавах да говоря с нея, аз рекох:

20. „не прави това, но чуй съвета ми. Защото колко са неволите на Сион? Утеши се заради скръбта на Иерусалим.

21. Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,