Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1139

48. А дето ти каза, че син й, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Иерусалим.

49. И ето, ти видя подобието й, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.

50. А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.

51. Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.

52. Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;

53. затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.

54. Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.

55. И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.

56. След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.

57. Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.

58. Утре през нощта остани тук, —

59. и Всевишният ще ти покаже видение на най-велики дела, които Той ще извърши за обитателите земни в последните дни“.

60. И спах през оная нощ и през следната, както ми той заповяда.

Глава 11.

1. И видях сън: и ето, от морето се издигна орел, който имаше дванайсет перести крила и три глави.

2. И видях: ето, той простираше крилата си над цялата земя, и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.

3. И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още по-малки и къси.

4. Главите му почиваха, и средната глава беше по-голяма от другите глави, но тъй също почиваше заедно с тях.

5. И видях, ето, орелът летеше на крилата си и царуваше над земята и над всичките й обитатели.

6. И видях, че всичко поднебесно беше му покорно и никой му се не противеше — нито една от съществуващите на земята твари.

7. И ето, орелът застана на ноктите си и издаде глас към перата си и каза:

8. „не бодърствувайте всички заедно, спете всяко едно на мястото си и бодърствувайте поред,

9. а главите нека се запазят за най-сетне“.

10. Видях, че гласът му излизаше не от главите му, но из средата на тялото му.

11. Изброих малките му пера; те бяха осем.

12. И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя;

13. и когато се възцари, настана краят му, и мястото му изчезна; след това се издигна друго перо и царува; то владя през дълго време.

14. Когато то владееше, и краят му се бе приближил, за да изчезне и то, както и първото,

15. ето, чу се глас, който му казваше:

16. „чувай ти, което толкова време владя земята! ето какво ти известявам, преди да наченеш да се изгубваш:

17. след тебе никой няма да владее толкова време като тебе, нито половината от това“.

18. И дигна се третото перо и владя, както и по-първите, но и то изчезна.

19. Тъй стана и с всички други: те владееха и сетне изчезваха завинаги.

20. Аз видях, че от време на време от дясна страна се издигаха останалите пера, за да началствуват и те, и някои от тях началствуваха, но веднага изчезваха;