Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1136

12. те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.

13. Ти не любопитствувай повече, как нечестивите ще се мъчат, но изследвай, как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи светът и заради които е светът“.

14. Аз отговорих и казах:

15. „преди говорих, и сега казвам, и сетне ще говоря, че тия, които ще загинат, са повече от ония, които ще се спасят, както вълна е повече от капка“.

16. Той ми отговори и рече:

17. „каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.

18. Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.

19. А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.

20. И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.

21. Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.

22. Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.

23. А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,

24. и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, — а само с цветя,

25. моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря“.

26. И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.

27. След седемте дена аз лежах на тревата, и сърцето ми пак се смущаваше, както по-преди.

28. Устата ми се отвориха, и аз наченах да говоря пред Всевишния и казах:

29. „о, Господи! Ти, който сега се явяваш нам, явил си Се на бащите ни в непроходна и безплодна пустиня, когато те излязоха из Египет,

30. и си казал: чуй Ме, Израилю, и внимавай на думите Ми, семе Иаковово.

31. Ето Аз сея у вас Моя закон, и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.

32. Но нашите бащи, като приеха закона, не го изпълниха и не запазиха Твоите наредби, и макар плодът от Твоя закон и да не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой,

33. но загинаха ония, които приеха закона, без да запазят онова, що бе в него посеяно.

34. Обикновено бива тъй, че, ако земята е приела семе, или морето — кораб, или някой съд — храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посеяно, или онова, в което е вместено,

35. в такъв случай загива заедно и самото посеяно, или вместено, или прието, и пред нас няма вече да остане приетото. Но с нас не е тъй.

36. Ние, които приехме закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашето сърце, което го прие;

37. но законът не загина; и остава си в сила.“

38. Когато говорех това в сърцето си, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето, тя плачеше и ридаеше с висок глас, и силно страдаше душевно; дрехата й бе раздрана, а на главата й — пепел.