Читать «Гейтуей II» онлайн - страница 9

Много по-лесно се справяше с положението нашият бордови мозък. Когато играех шах с нея, надвесен над операторския пулт с големите слушалки на ушите си, можех напълно да се изолирам от Ларви и Джанин. Този мозък се казваше Вера — едно име, което му бях дал аз и което нямаше нищо общо с неговия пол. Както впрочем и с честността, защото й бях написал такива команди, че да може понякога да се шегува с мен. Когато Вера беше свързана с големите компютри, разположени на орбита или на Земята, тя беше много, много интелигентна. Но сега Вера не можеше да провежда такива разговори, тъй като от изпращането на едно съобщение до получаването на отговор изминаваха 25 дни; а когато не можеше да се свърже с големите компютри, Вера беше прекалено тъпа…

— Пешка на Е4, Вера.

— Благодаря… — Продължителна пауза, докато проверява моите параметри, за да е сигурна с кого говори и какво се очаква от нея. — …Пол. Офицер взима кон.

Можех да я спукам на шах, ако играеше честно. Как ме мамеше ли? Ами след като печелех може би двеста партии, тя печелеше една. После аз печелех около петдесет, тя печелеше една, и после още една и през следващите двайсет партии сме приблизително наравно, и после тя започва да ме бие всяка партия. Докато накрая разбрах какво прави. Вера предаваше позициите и плановете на големите компютри на Земята и после, когато прекъснехме партията, както правехме понякога, тъй като Пейтър или някоя от жените ме откъсваше от дъската, тя имаше време да получи бележки по нейните планове и предложения за подобряване на стратегията. Големите машини казваха на Вера предложения за моите стратегии и как да им се противопостави. И когато предположенията на наземната Вера бяха верни, бордовата Вера ме побеждаваше. Никога не си направих труда да я накарам да спре с тези измами. Просто престанах да прекъсвам партиите, а по-късно вече се бяхме отдалечили толкова много, че вече нямаше време да получи помощ от Земята и аз продължих да печеля всяка партия.

Партиите на шах бяха единствените игри, които спечелих през тези три и половина години. Нямаше начин да спечеля нещо от голямата игра, която се играеше между моята жена Ларви и нейната четиринайсетгодишна природена похотлива сестра Джанин. Разликата във възрастта между двете беше много голяма и Ларви се опитваше да се държи като майка с Джанин, а Джанин, в отговор на грижите, се опитваше да се държи с нея като с враг. И успяваше. Вината за това не беше само на Джанин. Ларви удряше няколко питиета — това за нея беше начин да преодолее скуката — и тогава откриваше, че Джанин й е използувала четката за зъби, или че с неохота е изпълнила онова, което й е казано, почистила е масата преди да започне да мирише, но не е сложила остатъците в апарата за рециклиране. Тогава двете пламваха. От време на време провеждаха ритуални изпълнения на женски разговори, изпъстрени с избухвания…