Читать «Гейтуей II» онлайн - страница 11

Той кълнеше с пискливия си глас. „Дявол да го вземе. Трябва да променим курса.“ Хванах се за един парапет и се надвесих над екрана, но Джанин, заета с разглеждане на акнето си в огледалото на стената, ме изпревари. Тя пъхна главата си пред лицето на Пейтър, прочете съобщението и се отдръпна пренебрежително. Пейтър зяпна от учудване, а после попита сърдито:

— Теб това не те ли интересува?

Джанин леко вдигна рамене, без да го погледне.

Ларви излизаше от нишата след мен, като в същото време закопчаваше ципа на кухненската си роба.

— Остави я на мира, папа — каза тя. — Пол, иди си облечи някаква дреха. — Наистина по-добре беше да се облека, пък и освен това беше права. Най-добрия начин да избегнеш неприятностите с Джанин беше да се държиш като истински пуритан. Когато успях най-после да намеря гащите си в омотаните на топка одеала, Ларви вече бе прочела съобщението. И напълно основателно — тя беше нашият пилот. После вдигна глава, като се усмихваше.

— Пол, през следващите единайсет часа трябва да направим корекция на курса и може би тя ще бъде последната! Пълно обръщане — съобщи тя на Пейтър, който все още стоеше наведен над терминала, после седна и започна да прави изчисленията на клавиатурата на Вера. Когато се появиха траекториите, Ларви натисна един бутон, получи потвърждение и съобщи: — Седемдесет и три часа и осем минути до кацане!

— И сам можех да направя това — оплака се баща й.

— Не се мръщи, папа! След три дни пристигаме. Струва ми се, че след като се обърнем, ще можем да го видим на огледалните рефлектори!

Джанин, заела се отново с пъпчиците на лицето си, подхвърли през рамо:

— Щяхме да го видим още преди месеци, ако някой не беше счупил големия рефлектор.

— Джанин! — Ларви умееше да се владее отлично. Този път успя да запази самообладание и отбеляза напълно основателно: — Не мислиш ли, че това е по-скоро повод за празнуване, а не за спорове?

— Разбира се, Ларви. Предлагам всичките да пийнем… ти също.

Докато закопчавах шортите си, бързо се измъкнах от нищата… Знаех продължението на този сценарий.

— Ракетите с химическо гориво ли смяташ да използуваш, Ларви? — запитах аз. — Правилно, тогава двамата с Джанин трябва да излезем и проверим страничните товарни двигатели. Защо не пийнем след като се върнем?

Ларви се усмихна приветливо.

— Добра идея, скъпи. Все пак може би ние с папа ще обърнем по едно малко сега… а после ще ви правим компания за по още едно, ако не възразявате.

— Затвори си скафандъра — заповядах аз на Джанин, за да я предпазя от някоя провокационна бележка. За момента обаче тя очевидно бе решила да се държи миролюбиво, защото без всякакви коментари се зае да изпълнява нареждането. Проверихме взаимно херметизацията на скафандрите си, след това Ларви и Пейтър също извършиха контролна проверка, след което се запромъквахме един подир друг през изхода и увиснахме на осигурителните въжета в открития Космос. Първото нещо, което направихме и двамата, беше да погледнем към дома… Резултатът не беше много удовлетворителен. Слънцето представляваше само една ярка звезда, а Земята въобще не се виждаше, макар Джанин да претендираше, че я вижда. Второто нещо беше да погледнем към Завода за крана, но аз не можах да видя нищо. Звездите много си приличаха, особено онези, чиято яркост се доближаваше до долната граница на видимост, а на небето имаше петдесет или шейсет хиляди такива звезди.