Читать «Гейтуей II» онлайн - страница 8

Обикновено за мен няма нищо и това е една от причините, поради която много играя шах. Пейтър ми казва, че съм извадил голям късмет, че изобщо съм включен в мисията. Според мен това нямаше да стане, ако той не беше вложил свои собствени средства в нея, като финансира участието на цялото семейство. Разбира се, от значение бе и неговият опит, но ние всички имахме опит. Пейтър е химик в хранителната промишленост. Аз съм строителен инженер. Моята жена, Дорема — по-добре е да не я наричате така (ние най-често я наричахме „Ларви“) — е пилот. При това адски добър пилот. Ларви е по-млада от мен, но е прекарала на Гейтуей шест години. Без успех. Върнала се оттам почти готова да се откаже от изследователска работа, но научила много неща. И не само но отношение на пилотирането. Понякога гледах ръцете на Ларви с шест отличителни гривни за космически полети, по една за всяка една мисия. Бяха твърди и сигурни на пулта за управление, топли, когато ги докоснеш… Не зная много за онова, което й се е случило на Гейтуей. Може би и не трябва да зная.

Другата жена на кораба е нейната малолетна сестра и моя балдъза Джанин. Ах, тази Джанин! Понякога се държи като четиринайсетгодишна, а друг път като четирийсетгодишна. Когато е четиринайсетгодишна, тя пише сантиментални писма на филмови звезди и си играе с играчки — одърпан плюшен броненосец, хичиянско молитвено ветрило (истинско) и огнена перла (фалшива), който й беше купил баща й, за да я придума да участвува в мисията. Когато е четирийсетгодишна, най-много иска да играе с мен. И ето ни сега. Три и половина години се налагаме един на друг и се опитваме да потиснем желанието за убийство.

Не бяхме единствени в Космоса. Макар и много рядко, получавахме хабер от най-близките до нас съседи, базата Тритон или от изследователския кораб, който се бе изгубил. Но Тритон и Нептун бяха много пред нас по своята орбита — от изпращане на съобщение до получаване на отговор минаваха три седмици. Изследователският кораб нямаше излишна енергия да ни се обажда, макар че сега беше само на петдесет светлинни часа. Никак не приличаше на разговор през градинския плет.

Така че единственото, което правех, беше да играя много шах с нашия бордови компютър.

Няма кой знае каква работа по пътя към облака Оорт, освен игра на шах, пък и това е един добър начин да стоя настрана от войната, която непрекъснато избухва между двете жени на нашия малък кораб. Ако се наложи, мога да понасям моя тъст. През по-голяма част от времето той не общува с никого, доколкото това е възможно в едно пространство от четиристотин кубически метра. Но не винаги мога да понасям лудите му дъщери, макар да ги обичам.

Всичко това щеше по-лесно да се понася, ако имахме малко по-голямо пространство, казвах си аз, но когато сте на космически кораб, няма начин да излезете навън и се разходите малко на хлад. Наистина от време на време извършвах по едно кратко излизане в открития Космос да проверя страничните товарни двигатели и тогава можех да погледам наоколо — Слънцето все още беше най-ярката звезда в своето съзвездие, но само толкоз; Сириус, точно пред нас, беше по-ярка, както и Алфа Кентавър, разположена под еклиптиката и встрани. Но това продължаваше само един час, след което отново трябваше да се връщам в кораба. А той не беше луксозен. Човешко творение, антика, космически кораб, който не беше планиран за полети по-дълги от шест месеца и в който ние трябваше да прекараме три и половина години. Боже Господи! Сигурно сме били луди, когато приехме тези условия. Каква полза от двата милиона долара, когато докато ги спечелиш може и да полудееш?