Читать «Гейтуей II» онлайн - страница 7

— Следователно, не трябва да се съвъкупявам с една жена без преди това да съм я ухажвал?

— Така е, момче. Да не говорим, че е противозаконно.

Уон помълча малко замислено, след това си спомни и попита:

— Вярно ли е всичко това, Тайни Джим?

Кудкудякане от радост.

— Този път те хванах, момче! Всичко до последната дума.

Уон се нацупи.

— Не беше много вълнуващо, Тайни Джим. Всъщност успя да премахнеш възбудата ми.

— А ти какво очакваше, момче? — възрази обидено Тайни Джим. — Ти ми каза да не съчинявам истории. Тогава защо си недоволен?

— Тръгвам. Нямам време за губене.

— Освен време нищо друго нямаш! — изкудкудяка Тайни Джим.

— А и ти нямаш нищо за казване от онова, което искам да чуя — отвърна строго Уон. Той изключи всички Мъртви, ядосан отиде при кораба и натисна стартовия бутон на пулта за управление. Хич и не му мина през ум, че се е отнесъл грубо с единствените си приятели в цялата Вселена. Никога не беше се замислял, че техните чувства бяха от значение за него.

ПО ПЪТЯ КЪМ ОБЛАКА ООРТ

През хиляда двеста осемдесет и втория ден от нашето пътуване по пътя към облака Оорт големи емоции предизвика пощата. Вера иззвъня весело и всички се събрахме да я получим. Имаше шест писма за моята похотлива балдъза, изпратени й от прочути филмови звезди. Е, не всички от тях бяха филмови звезди; просто красиви шотландски войници, с които си кореспондира. Тя е само четиринайсетгодишна и според мен има нужда да въздиша по някой мъж, който да отговаря на писмата й. Те от своя страна отговарят, защото агентите им по печата са казали, че това ще бъде добра реклама. Едно писмо за стария Пейтър, моя тъст. Беше дълго писмо от Германия, с което го канят да се върне в Дортмунд и да се кандидатира в местните избори за кмет или Burgermaister или нещо от този род. При условие, разбира се, че когато се върне, ще е все още жив. Това е просто една възможност за всеки от нас. Но те не се отказват. Две лични писма до жена ми, Ларви — от някой приятел, предполагам. Едно писмо до всички ни от вдовеца — или може би съпруга — на бедната Триш Бавър. Зависи от гледната точка — дали смятаме Триш за жива или мъртва.

„Да сте виждали следи от кораба на Триш?

Хансън Бавър“

Кратко и ясно. Предполагам, че от финансови съображения повече от това не може да си позволи да пише. Казах на Вера да му изпрати обичайния отговор: „Съжаляваме, не сме.“ Имах достатъчно време да се занимавам с тази кореспонденция, защото нямаше нищо за Пол С. Хол, тоест за мен.