Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 225

Разбира се, че мъжът лъжеше. Мозес бе чул всяка дума, изречена от Джентри онази сутрин. Но Мейджърс знаеше, че Мозес щеше да занесе тайната в гроба си. Лидия Коулман никога не би проговорила и думичка за бурното минало на съпруга си. Човек трябваше само да види как го гледа, за да разбере, че тя го обичаше отвъд границите на обичайното.

Съпругът й помогна да стане от стола, макар да не размениха и думичка. Мейджърс видя сълзи на благодарност във вълшебните й очи, когато приближи. Тя внимателно подбра думите си.

— Бяхте много мил. Много ви благодаря.

Тя излезе от стаята, оставяйки Рос насаме с детектива. Очите на Рос се впиха в тези на човека от Пинкертън и ги задържаха. Устата му се отвори, но Мейджърс посегна към ръката му и го изпревари.

— Най-добре ще е и за двама ни да не ми благодарите.

Една изразена благодарност щеше да е равна на пълно самопризнание. Нито единият, нито другият искаха това.

Рос стисна с всички сили ръката на мъжа. После се обърна бързо и се присъедини към жена си. Хауърд Мейджърс го проследи с поглед. Той се усмихна при мисълта, че е постъпил към него великодушно като бог… или като стар, размекнат глупак.

Доктор Хансън ги откара до мястото, където Мозес бе отседнал с двата фургона. Той ентусиазирано ги поздрави и им подаде Лий. Лъки и кобилите бяха получили същите грижи, както и при Рос. Новата млечна крава не отстъпваше с нищо на предишната. След като Лидия и Рос благодариха на стария доктор, той потегли обратно към града. Рос впрегна фургоните.

Този ден пропътуваха само няколко мили, следвайки реката, която, по всичко личеше преминаваше през земята на Рос. Той беше подал молбата си в земеразделната кантора същия ден, когато продаде фургона на семейство Причардс. Всичко беше наред и вече можеха да навлизат в своите владения.

Скоро след като направиха лагера за нощта, Мозес тактично се отдалечи.

— Мисля да тръгна по течението надолу да се опитам да хвана някоя по-голяма риба за вечеря.

Той усещаше неспадащото напрежение между Рос и Лидия, които не бяха си проговорили и дума. Рос бе управлявал открития фургон, а Мозес — покрития. Лидия остана отзад с Лий.

— Благодаря ти, Мозес — изрече Рос, като разпрягаше конете. — Това е действително хубава идея.

— Ще взема Лий с мен. Може да си дремне в сенките, а ако се събуди, мога да го науча на някои по-тънки номера при риболова.

— Ако си сигурен, че няма да ти пречи.

— Няма. Ние вече сме големи приятели. — Тъмните му очи погледнаха Рос с пълно разбиране. — Всеки случай не ни очаквайте много скоро.

Рос приключи с работите около лагера, накладе огън, и после се изкъпа в реката. Търкаше се безмилостно, изстъргвайки вонята на ареста от себе си. След като се подсуши на брега и облече чисти панталони, той обръсна четиридневната четина и отново се почувства човешко същество.

Тъкмо се връщаше, когато видя Лидия до стълбичката на фургона на Мозес. Тя замря за миг като го видя, после решително пое надолу.