Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 226

— Във фургона е много горещо. Мисля малко да поседна до реката на хладина.

Беше свалила блузата си, но си беше оставила полата. Краката й бяха боси. Видът на снежнобялата превръзка около рамото й беше жестоко напомняне за почти състоялата се трагедия. Рос остана безмълвен.

Тя мина покрай него, без да срещне очите му. Когато той отиде при нея, завари я седнала на наклонения тревист бряг на реката, втренчена в бавно течащата вода. Лъчите на залязващото слънце се изливаха върху нея като разтопено злато. Изглеждаше почти неземна и ефирна, за да бъде докосвана. Почти.

Рос седна до нея. След дълго мълчание той нежно докосна превръзката с пръст.

— Защо го направи, Лидия?

— Кое? — запита тя с дрезгав глас.

Когато се бе появил в стаята на докторската къща целият бледен, изтощен, брадясал и мръсен, тя едва се бе сдържала да не скочи от стола в прегръдките му. Но също така си бе спомнила израза на омерзение върху лицето му, когато Джентри го бе принудил да я види такава, каквато е. Щеше ли дори и сега да я накара да се оправдава за Кланси?

— Защо застана между мен и онзи куршум?

Тя повдигна глава. Очите им се срещнаха. Устните й едва се раздвижиха, докато промълви:

— Защото те обичам. И защото бих направила всичко, за да те спася.

— Дори и това да означаваше да тръгнеш с Ръсел?

Спазъм на отвращение сгърчи за миг лицето й, но в очите й нямаше никакво колебание, когато тихо отвърна:

— Дори и това.

— Лидия! — Името й беше пресекнат вик. — Мислех, че си мъртва. Не ми казаха нищо. Господи, какво преживях само като си мислех, че си пожертвала живота си заради мен.

Ръцете й се заровиха в косите му, все още влажни след банята. Тя ги приглади нежно, страхуваща се да повярва на чутото.

Той взе лицето й между дланите си и го наклони назад. Палците му леко разтвориха устните й.

— Помислих си, че съм те загубил, преди да разбереш колко съм те обичал.

— Рос! — възкликна тя. — Мислех си, че ме презираш. Видях очите ти. Видях лицето ти…

— Прости ми, прости ми — зашепна той, докато обсипваше лицето й с горещи целувки. — За миг си го помислих, но после проумях какво ти е струвало да кажеш, че би се върнала обратно при Ръсел. Знам колко се отвращаваше от него. И тогава проумях колко ме обичаш.

И той я целуна. Ръката му я обви около врата и я придърпа. Той притисна устата й със своята.

Когато накрая се отдръпнаха разгорещени един от друг, тя залюля главата му между ръцете си и се вгледа в очите му.

— Съжалявам много, че трябваше така да научиш, че Виктория е взела скъпоценностите с нея. Аз се опитвах да накарам мистър Джентри да не стреля, иначе никога не бих казала.

— Тя нямаше вяра в мен, Лидия. Не ми се доверяваше.

— Аз съм сигурна, че ти е имала доверие. Просто е имала навик да притежава само красиви вещи. — Той не споделяше мнението й, но кимна с тъга. — Аз знам колко си я обичал, Рос, в това няма нищо лошо.

Той огледа устата й се зачуди дали някога щеше да се отегчи да я целува. «Няма», помисли си.

— Обичах Виктория за това, което направи за мен. Винаги ще я обичам, защото ми роди Лий. Но — добави той знаменателно, прокарвайки устни по нейните, — ти си моята любов. Моята най-скъпа любов, без която не бих могъл да преживея и ден.