Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 224

— Убийството на Кланси остана неразкрито — изрече той замислено. Коулман не можеше да го е извършил. При разпита му Мозес бе казал, че Рос е бил с него целия следобед до сутринта, когато Джентри ги е разбудил. А момичето? Мейджърс отново я изгледа. Ако тя се бе измъкнала тихомълком и бе убила заварения си брат, в което Мейджърс се съмняваше, то тогава бе постъпила напълно оправдано от гледна точка на закона.

Лидия седеше мълчаливо, като се надяваше, че Мейджърс не ще успее да прочете мислите й. Тя никога и при никакви обстоятелства нямаше да спомене какво знаеше за убийството на Кланси. Дори и на Рос. Буба искаше да запази тайната й. Тя щеше да запази неговата.

— Чували ли сте някога за един стрелец на име Сони Кларк? — запита изведнъж Мейджърс.

Очите на Лидия се сблъскаха светкавично с тези на Рос, преди двамата да погледнат детектива. Рос рязко поклати глава в потвърждение. Нямаше обаче да каже и дума на глас, докато не разбереше каква играе Мейджърс.

Сърцето на Лидия се качи в гърлото й.

— Чух, че бил убит — произнесе бавно детективът, без да отделя поглед от лицето на Рос. — Чух, че умрял преди няколко години от огнестрелни рани, които получил при обира на една банка. Какво мислите по този случай?

— Той е мъртъв — изрече Рос недвусмислено.

— Сигурен ли сте в това?

— Да.

Без да отделя острия си поглед от Рос, Мейджърс кимна.

— Ако е мъртъв, това означава, че ние не можем да получим от него никакви сведения за това, къде се намират в момента братята Джеймс.

— Кълна се в Господ, че не знам нищо за това — отговори искрено Рос.

Всички инстинкти на Мейджърс му говореха, че мъжът пред него казва истината.

— Да — каза той, излизайки от замисленото си състояние. — И аз мисля така. — Почеса се по ухото, сякаш бяха разменили думи за нещо съвсем незначително. — Последното ми служебно задължение като служител на Пинкертън ще бъде да пусна циркуляр с вестта, че Сони Кларк е мъртъв. — Той леко се изсмя. — Сигурен съм, че много служители на закона и ловци на глави ще бъдат страшно разочаровани при тази вест. Наградата за главата му ще им се изплъзне.

Колкото и да им беше трудно, и Рос и Лидия останаха с каменни лица. Единствено адамовата ябълка на Рос се раздвижи в гърлото, когато преглътна с усилие.

Мейджърс се приближи до вратата и я отвори.

— Не виждам причина да ви задържам повече.

И той направи широк жест с ръка, че са свободни.

Другите двама души, които знаеха истинската самоличност на Рос Коулман, бяха мъртви. Ванс Джентри и Кланси Ръсел. Мадам Ла Рю щеше да получи писмо от Мейджърс, в което той щеше да й съобщи, че престъпникът е починал от огнестрелните си рани. Датата неволно щеше да бъде пропусната.

Мейджърс бе въртял на шиш Мозес, запитвайки го дали въобще му е известно мистър Коулман да е проявявал признаци на агресивност. Освободеният роб се бе заклел, че мистър Коулман е един от най-прекрасните хора, който някога е имал щастието да познава. Той не знаел нищо за миналото му.