Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 223

Мейджърс поклати глава.

— Той не го е направил, но всички от кервана, които успях да открия, и с които разговарях, потвърдиха историята разказана ми от вашата съпруга, от настоящата ви съпруга. — Той отново се обърна към Рос. — Между другото, много съжалявам, че се наложи да престоите в ареста, докато успея да изясня всички тези неща.

Рос не каза нищо. Нито Лидия. Тя не беше проговорила и дума, откакто той беше влязъл. Дали не изпитваше силни болки? Или беше още в шок? Защо го гледаше със същата предпазливост, както тогава, през онази нощ, когато я бяха довели във фургона му да накърми Лий?

Мейджърс извади нещо от джоба си и го подхвърли на леглото. Беше черната торбичка от кадифе.

— Джентри ви обвини, че сте откраднали тия скъпоценности.

— Те са на Виктория. Аз не ги искам — отвърна грубо Рос.

Ако до този момент Мейджърс бе имал някакви съмнения, то те вече окончателно се разсеяха. Сони Кларк не би проронил и сълза над ранена жена. Сони Кларк би си проправил път сред дъжд от куршуми в напрегната ситуация. Сони Кларк имаше репутацията на мъж, който се измъква и от най-бдително охраняваните арести, имащи лошия късмет да му предложат подслон. Рос Коулман бе прекарал последните няколко дни втренчен безмълвно в стените, мълчалив и очевидно погълнат от скръбта си.

Рос Коулман бе мъж, уважаван и почитан от всички, с които бе пътувал през тези два месеца. Можеше с чиста съвест да застреля Джентри в законна самоотбрана. Но не го беше направил. Беше се оставил съвсем покорно да бъде арестуван, без да прояви дори враждебност. Единствената му грижа бе съпругата му. Не беше поискал никакво облекчение за себе си, а вместо това бе настоял незабавно да я закарат на лекар. Не беше дори направил опит за бягство.

Сега пък се отказваше от едно малко съкровище. Не, този човек не беше вече Сони Кларк. Той беше Рос Коулман, и Мейджърс щеше да го остави на спокойствие. Сигурно ставаше сантиментален. На тези години. Но пенсионирането му, което започваше с тези два погубени млади живота, които да тежат на съвестта му, не беше особено приятна перспектива.

— На вас може и да ни ви трябват, но те принадлежат по право на вашия син, мистър Коулман. Не мислите ли, че трябва да ги запазите докато порасне?

Рос бавно кимна. Мейджърс му връчи торбичката, а той на свой ред неловко ги подаде на Лидия.

— Тленните останки на мистър Джентри са вече на път за Тенеси. Известих адвоката му, който ми телеграфира в отговор, че ще се погрижи за всички подробности около погребението. — Мейджърс се изкашля в шепата си и се разтъпка пред прозореца, преди да проговори отново. — Разпитах съпругата ви за загиналия й заварен брат и…

— Загинал?

— А, да, забравих да ви кажа. Няма откъде да го знаете. Намерих го мъртъв онази сутрин, докато тичах да настигна Джентри. Бях му наредил да не ви предявява никакви обвинения в кражба и отвличане без мен. Когато се пробудих, намерих стаята му празна.

Мейджърс облиза устните си при спомена за гнева си в онзи момент. Беше излетял от хотела и се бе затичал към конюшнята, където държеше коня си, когато забеляза проснатото тяло на Кланси до хотела. Той бе предположил, че Джентри е убил Кланси, за да не се разгласи историята за брака на дъщеря му със Сони Кларк.