Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 316

Лондонските агенти на Джоз имаха заповед да плащат на родителите му във Фулъм сто и двадесет лири стерлинги годишно. Това бе главната поддръжка на старите хора, тъй като спекулациите ма мистър Седли, вършени след разорението му, ни най-малко не можаха да възвърнат състоянието на стария джентълмен. Той се опита да стане търговец на вино, търговец на въглища, лотариен агент и т.н. и т.н. Джон Седли изпращаше проспекти на приятелите си винаги когато се заемаше с някоя нова търговия, и си поръчваше нова пиринчена фирмичка за вратата, като говореше важно, че все още можел да спечели богатство. Но сразеният и немощен стар човек никога вече не видя богатство. Един по един приятелите му го напуснаха, като им омръзна да купуват от него скъпи въглища и лошо вино. И измежду всички само жена му си представяше, когато сутрин той се запътваше, тътрейки се, към Сити, че все още върши там някаква работа. Вечер припълзяваше обратно вкъщи; а сетне отиваше в един клуб, чиито членове се събираха в кръчма, където разискваше държавните финанси. Удивително беше да го чуете как говори за милиони, за ажио, за сконтиране, за сделките на Ротшилд и на братя Бейринг. Той разправяше за такива големи суми, че господата от клуба (аптекарят, местният голям предприемач-строител, черковният клисар, комуто бе позволено да идва тайно, и мистър Клеп, нашият стар познайник) изпитваха голямо уважение към стария джентълмен. «Някога бях много по-добре финансово, сър — не пропускаше да каже той на всеки, който „си служеше със залата на клуба“. — Син ми, сър, и сега е главен правителствен чиновник в Бенгалия и получава четири хиляди рупии месечно. Дъщеря ми би могла да стане полковнишка дама, ако пожелае. А аз още утре мога да изтегля две хиляди лири стерлинги, за сметка на сина ми, първия магистрат, и банката веднага ще ми ги брои до стотинка, сър. Но членовете на семейство Седли винаги са били горди.» Вие и аз, драги ми читателю, можем също да изпаднем някой ден в подобно положение — та нима мнозина от приятелите ни не са стигнали дотам? Може щастието да ви изневери или силите да ви изоставят, или пък по-добри и по-млади актьори в пантомимата да излязат на сцената — тогава житейският успех ще ви напусне и ще ви остави покрусени и безпомощни. Тогава хората ще пресичат улицата, когато ви срещнат, или — още по-зле — ще ви подават два пръста за ръкуване и ще се отнасят към вас покровителствено и със съжаление. И тогава вие ще знаете, че още щом обърнете гръб да си вървите, приятелят ви ще започне с: «Клетникът, какво неблагоразумие извърши, какви възможности пропусна този човечец!» Но дори и да е така, притежаването на екипаж и на три хиляди лири стерлинги годишен доход не е нито най-висшата награда, нито пък постижението, по което бог съди хората. Ако мошениците преуспяват тъй често, както и пропадат, ако глупците печелят и измамниците натрупват богатство и, обратното, като постигат горе-долу еднакви дялове успех и злополучие, подобно най-способните и най-честните от нас — тогава, казвам аз, братко, даровете и удоволствията на Панаира на суетата не могат да се считат за нещо много важно и навярно… Но ние се откъснахме от нашия разказ.