Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 315

Малкият Джорджи пристъпи напред и загледа понито.

— Искаш ли да пояздиш? — запита Родън младши от седлото.

— Да — каза Джорджи. Полковникът, който го гледаше с известно любопитство, взе детето и го сложи на понито зад Родън младши.

— Дръж се за него, Джорджи — каза той, — хвани моето момче около кръста — името му е Родън. — И двете деца започнаха да се смеят.

— В целия парк няма да видите по-хубава двойка, сър — каза добродушният ефрейтор. И полковникът, ефрейторът и старият мистър Седли с неговия чадър тръгнаха отстрани край децата.

Глава XXXVIII

Скромният живот на едно семейство

Трябва да предположим, че малкият Джордж Озбърн е отишъл от Найтсбридж до Фулъм, яздейки понито, така че ще се спрем в това предградие и ще запитаме за някои наши приятели, които сме оставили там. Как е мисис Амелия след бурята на Ватерло? Живее ли тя и преуспява ли? Какво е станало с майор Добин, чийто файтон постоянно се навърташе около жилището й? Има ли някакви новини от административния началник на Богли Уола? Обстоятелствата относно него са накратко следните:

Нашият достоен дебел приятел Джоузеф Седли се завърна в Индия наскоро след като избяга от Брюксел. Или отпускът му се бе свършил, или се боеше да срещне свидетелите на бягството си подир битката при Ватерло. Както и да е, той се върна отново към задълженията си в Бенгалия много наскоро, след като Наполеон се установи на местожителство на остров Св. Елена, където Джоз видя бившия император. Ако чуехте как мистър Седли говореше на парахода, непременно щяхте да си помислите, че той и корсиканецът са се срещали не един път и че цивилният се с нахвърлил смело срещу френския генерал на хълма Сен Жан. Той разправяше хиляди анекдоти за прочутите битки; известни му бяха позициите на всеки полк, както и загубите, които всеки един от тях бе понесъл. Джоз не отричаше, че има дял в тези победи — че бе придружавал армията и бе носил съобщения за граф Уелингтън. И той описваше какво беше сторил и казал графът във всеки миг от деня на Ватерло, като разкриваше с такава точност какви са били чувствата и действията на негова светлост, че ставаше ясно как Седли трябва да е бил край победителя през целия ден. Но поради това, че не е военен, името му не се е споменавало в публикуваните сведения относно сражението. Може би действително бе започнал да вярва, че е бил на служба във войската; едно е положително — известно време в Калкута той произвеждаше огромна сензация и до края на пребиваването му в Бенгалия го наричаха Седли Ватерло.

Чековете, които Джоз бе дал за купуването на онези нещастни коне, бяха заплатени от него и агентите му без всякакво възражение. Никой не го чу да намеква за тази сделка и никой не знае с положителност какво е станало с конете, нито как се бе отървал от тях и от Изидор, слугата белгиец, който през есента на хиляда осемстотин и петнадесета година продаде във Валансиен един сив кон, много подобен на онзи, който Джоз бе яздил.