Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 298

Също тъй сръчен бе и при различните игри на карти. Обикновено в началото на вечерта той губеше постоянно; играеше нехайно и правеше грешки, които караха непривикналите с играта наблюдатели да си съставят лошо мнение за способностите му в хазарта. Когато обаче честите малки загуби го подтикваха към действие и събуждаха предпазливостта му, забелязваше се, че тогава играта на Кроли ставаше съвсем различна и той сразяваше напълно противника си преди изминаването на нощта. Действително малцина можеха да кажат, че са го побеждавали.

Поради честия му успех няма нищо чудно в това, че завистливите и победените понякога говореха с яд против него. И също както французите разправят за граф Уелингтън, който не бе претърпявал поражение, че постоянните му успехи на победител се дължали единствено на цяла редица удивителни, щастливи случайности, все пак и те признават, че при Ватерло той употребил измама и това му дало възможност да спечели последния си голям трик; по същия начин в Англия се шепнеше, че Родън Кроли най-вероятно си служи с измама, която единствено можела да обясни постоянния му успех.

Макар заведението на Фраскати и салонът да бяха отворени по това време в Париж, манията за хазартни игри бе тъй разпространена, че обществените игрални зали не бяха достатъчни за увлечението, обхванало всички. В частните домове хората се занимаваха с хазарт тъй пламенно, сякаш нямаше публични места, където да задоволят тази своя страст. На очарователните малки вечерни приеми у семейство Кроли това фатално забавление се практикуваше като нещо обикновено — за голямо неудоволствие на добродушната малка мисис Кроли. Тя говореше с най-дълбоко огорчение за страстта, която съпругът й проявяваше към заровете, и се оплакваше за това на всеки, който дойдеше в къщата й. Ребека заклеваше младежите никога да не се докосват до кутийката със заровете; и когато младият Грийн, от пехотата, загуби доста значителна сума, Ребека прекара цяла нощ в сълзи (както слугата разправи на нещастния джентълмен) и дори падна на колене пред мъжа си, молейки го да прости задължението и да изгори документа, с който длъжникът го потвърждаваше. Но как можеше да стори това? Самият той току-що бе загубил точно такава сума в полза на Блекстън от хусарския полк и на граф Пънтър от хановерската кавалерия. На Грийн можеше да се даде прилично продължение на срока; но дали изобщо трябваше да плати? Разбира се! Каква детинщина е да се изгаря писменото потвърждение на известно задължение.