Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 296

Предполагам, че в този наш Панаир на суетата никой не е толкова ненаблюдателен, че понякога да не се замисли за паричните работи на познатите си, нито пък до такава степен милосърден, че да не се чуди как съседът му Джоунс или Смит е в състояние да свърже двата края в края на годината. При най-голямо уважение към семейството (тъй като вечерям у тях два или три пъти през сезона) не мога да не призная, че появяването на Дженкинсънови в парка, в голямата карета с приличните на гренадири лакеи, ще ме удивлява и озадачава чак до смъртния ми час. Макар и да зная, че екипажът е взет под наем и че цялата прислуга на Дженкинсънови им работи само за храна и квартира, все пак за тези трима души и каретата положително се изразходват най-малко шестстотин лири стерлинги годишно. А да не се забравят и разкошните вечери, двете момчета в университета в Итън, скъпата гувернантка и частните учители на момичетата, пътуването в чужбина или до Истбърн или Уърдинг през есента, както и годишният бал с вечерята, уреждана от фирмата «Гънтър» (Между другото зная, че тази фирма снабдява семейство Дж. с блюдата на повечето от първокласните вечери, поднасяни в дома им. Това ми е добре известно, тъй като веднъж ме поканиха на подобна вечеря, за да запълня едно празно място, и тогава веднага ми стана ясно, че тези приеми стоят много по-горе от обикновените угощения, на които те канят по-незначителните си познати.) Повтарям: кой може да удържи и да не се зачуди, макар и да е най-добродушният човек в света, как Дженкинсънови си уреждат паричните въпроси? Какъв е Дженкинс? Всички знаем — чиновник в службата по червения восък, с хиляда и двеста лири стерлинги годишна заплата. А да не би жена му да притежава свои лични доходи? Ами! Мис Флинт — едно от единадесетте деца на дребен земевладелец в Бъкингамшир. Едничкото нещо, което получава от семейството си, е мисирка за Коледа, в замяна на което трябва да подслонява две или три от сестрите си през време на лондонския сезон и да дава храна и квартира на братята си, когато дойдат в града. Как Дженкинс уравновесява приходите и разходите си? Питам се, както сигурно всеки негов приятел се пита: как тъй той още не е осъден за дългове? И как миналата година можа да се върне от Булон (което стори за всеобщо учудване)?

Употребяваме тук думата «аз», за да означим с нея света изобщо, тъй като всеки от почитаемите читатели може да посочи известни свои познати семейства, за които никой не знае как живеят. Не се съмнявам, че всички сме изпивали множество чаши, чукайки се приятелски с гостоприемния домакин, а в ума си сме се чудили как, дявол да го вземе, е можел да плати това вино.

Около три-четири години след престоя им в Париж, когато Родън Кроли и съпругата му се установиха в една много малка и удобна къща на Кързън Стрийт, едва ли имаше някой от многобройните им приятели, които те угощаваха, който да не си задава горния въпрос относно тях. Както се спомена и по-рано, авторът знае всичко, и тъй като съм в състояние да разкрия пред обществото как Кроли и жена му живееха без доходи, аз моля вестниците, които имат навик да вземат откъслеци от периодично издаваните понастоящем белетристични произведения, да не препечатват следната част от разказа, нито дадените изчисления — за които, като техен откривател (употребил за това големи усилия) аз трябва да получа заслужената похвала. «Синко — бих казал аз, ако провидението ме бе благословило с дете, — чрез обстойно разпитване и постоянно общуване с даден човек ти би могъл да узнаеш как той живее охолно без никакъв доход. Но най-добре ще е да не се сближаваш с господата от тази професия, а да направиш пресмятанията от втора ръка, с помощта на логаритмите, защото, бъди уверен, че ако сам се заемеш да ги изчисляваш, това ще ти струва твърде много.»