Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 300

В този критичен момент пристигна една новина, която се разпространи между многото кредитори на полковника в Париж и им достави голямо задоволство. Мис Кроли, богатата леля, от която той очакваше грамадно наследство, беше на умиране. Полковникът трябваше бързо да се отправи към постелята й. Мисис Кроли и детето й щяха да останат в Париж, докато той се върне да ги прибере. Той тръгна за Кале и като стигна благополучно там, можеше да се предположи, че щеше да се запъти към Дувър; но вместо това взе дилижанса за Дюнкерк и оттам пое пътя за Брюксел, към което място и по-рано бе проявявал пристрастие. Работата е там, че той имаше повече дългове в Лондон, отколкото в Париж, и предпочиташе малкия и тих белгийски град пред двете столици.

Лелята бе мъртва, Мисис Кроли поръча най-строги жалейни дрехи за себе си и за малкия Родън. Полковникът се зае да урежда работите около наследството. Сега те можеха да наемат най-хубавия апартамент на хотела вместо малкия entresol , в който бяха живели досега. Мисис Кроли и собственикът се посъветваха за новите завеси, спречкаха се приятелски за килимите и най-после уредиха всичко, освен сметката. Тя потегли в един от екипажите му с бавачката-французойка и детето. Очарователният хотелиер и съпругата му й махаха усмихнато за сбогом от пътната врата. Генерал Тъфто се разяри, когато научи, че си е заминала, а мисис Брент се разяри срещу него заради това, че той бе разярен. Поручик Спуни бе засегнат в самото сърце, а собственикът на хотела приготви най-хубавите си стаи в очакване на привлекателната малка жена и нейния съпруг. Той скъта с най-голямо внимание куфарите, които тя остави под негова грижа. Мадам Кроли му обърна особено внимание върху тях. Обаче, когато ги отвориха известно време подир това, стана ясно, че не съдържаха нищо особено ценно.