Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 297

И тъй, без никакъв годишен доход, в продължение на около две-три години, чиято история ние сме в състояние да разкажем само много накратко, Кроли и съпругата му си живееха много щастливо и удобно в Париж. По това време той напусна кавалерията и продаде военния си чин. Когато се срещнем отново с него, мустаците му и титлата полковник върху визитната му картичка ще представляват едничките останки от военната му кариера.

Вече споменахме, че наскоро след пристигането си в Париж, Ребека зае твърде блестящо и ръководно място в обществото на тази столица и бе приемана в някои от най-изисканите домове на възстановената френска аристокрация. Светските английски господа в Париж също я ухажваха, за голямо възмущение на дамите — техните съпруги, които не можеха да понасят тази издигнала се от по-долните обществени слоеве жена. В продължение на няколко месеца салоните на Фобур Сен Жермен, където тя имаше затвърдена позиция, както и разкошът на новия двор, където я приемаха с голямо внимание, радваха и може би малко опияняваха мисис Кроли, която през този период на възход като че бе склонна да гледа пренебрежително на хората — повечето от тях честни млади офицери, — от които главно се състоеше обществото на съпруга й.

Но полковникът се прозяваше печално сред графините и високопоставените дами в двореца. Старите жени, които играеха ecarte , вдигаха толкова шум за някаква си петфранкова монета, че не си струваше човек да сяда на игралната маса с тях. Той не можеше да оцени духовитостта на разговорите им, тъй като не разбираше езика им. И каква полза можеше да има жена му — чудеше се той, — ако всяка вечер прави реверанси на цяла редица принцеси? Затова той остави Ребека сама да посещава тези приеми, като отново се залови за своите по-простички забавления и удоволствия между приятните хора, които сам си избираше.

Когато кажем, че някой джентълмен живее изискано, без да има доход, в случая става дума за неизвестен доход. С други думи, заявяваме просто, че не ни е известно как въпросният джентълмен посреща домашните си разходи. Ето например приятелят ни, полковникът, проявяваше голямо умение към всички игри, при които съществена роля играе случаят. И като се упражняваше, нещо, което вършеше постоянно, с карти, със зарове или с щеката за билярд, много естествено е да се предположи, че той ставаше все по-изкусен в боравенето с тези предмети, отколкото ония, които ги вземат в ръка само от време на време. Да си служите добре с билярдната щека, е все едно да си служите с молив, с флейта или с малка сабя — отначало не съумявате да овладеете нито един от тези уреди; само чрез постоянство и неуморен труд, прибавени към естествената склонност, човек се приучва да борави безпогрешно с тях. Кроли, който бе само способен любител, постепенно стана неподражаем майстор на билярда. Подобно на смел генерал, дарованието му се увеличаваше заедно с опасността. И когато случаят биваше против него в цяла една игра и следователно наблюдателите се хващаха на бас, че ще загуби, той изведнъж правеше няколко крайно изкусни и смели удара, с които спечелваше битката и накрая излизаше победител, за голямо учудване на всички — впрочем на всички, които не познаваха играта му. А тези, които бяха свикнали да го наблюдават, бяха доста предпазливи с парите, които залагаха срещу играч с такива изключителни способности и човек, чиито дарби се проявяваха тъй внезапно.