Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 293

— Мистър Озбърн, мистър Озбърн! — извика Добин, като се приближи и подаде ръка. Озбърн не направи движение да я поеме, само още веднъж изкрещя с проклятие на слугата си да кара по-бързо.

Добин сложи ръка отстрани на екипажа.

— Аз трябва да ви видя, сър — каза той. — Имам да ви предам едно известие.

— От онази жена ли? — запита яростно Озбърн.

— Не — отвърна другият, — от сина ви.

При тези думи Озбърн се отпусна назад в ъгъла на екипажа си и като го остави да отмине напред, Добин продължи да язди близо зад него. Така минаха през града, докато стигнаха хотела на мистър Озбърн, без да разменят ни дума повече. Добин последва Озбърн до стаите му. Джордж често беше ходил в тези помещения; там бе жилището, което заемаше семейство Кроли през време на престоя им в Брюксел.

— Моля, имате ли да ми казвате нещо, капитан Добин?… Впрочем прося извинение, би трябвало да кажа майор Добин, тъй като по-ценните от вас хора са загинали и вие сега заемате тяхното място — каза мистър Озбърн с този свой язвителен тон, който понякога благоволяваше да възприеме.

— Наистина, по-добрите от мене са мъртви — отвърна Добин. — И аз искам да ви говоря за един от тях.

— Приказвайте накратко, сър — каза другият с проклятие, като поглеждаше смръщено посетителя си.

— Дойдох тук като негов най-близък приятел — подхвана отново майорът — и като изпълнител на завещанието му. Той го направи, преди да тръгне за сражение. Известно ли ви е колко оскъдни са средствата му и в какво притеснено положение се намира вдовицата му?

— Аз не познавам вдовицата му, сър — каза Озбърн. — Нека тя се върне при баща си. — Но джентълменът, комуто той говореше, бе твърдо решил да запази хладнокръвие и затова продължи, без да обръща внимание на прекъсването:

— Знаете ли, сър, състоянието на мисис Озбърн? Животът, а едва ли не и разсъдъкът й са разтърсени от удара, който се стовари върху нея. Много е съмнително дали ще се възстанови. Останала й е обаче една възможност за спасение и за нея дойдох тук да ви говоря. Скоро тя ще стане майка. Ще хвърлите ли бащината вина върху детето? Или ще простите на детето заради паметта на клетия Джордж?

Озбърн изля цял поток от себевъзхвали и проклятия — чрез първите той се извиняваше за поведението си пред собствената си съвест, а с вторите преувеличаваше липсата на синовен дълг у Джордж. Никой баща в Англия не бил по-щедър към сина си, който тъй безмилостно въстанал срещу него. И умрял, без дори да си признае, че е виновен. Нека тегли последиците на непослушанието и глупостта си! А що се отнасяло до него — до мистър Озбърн, той бил човек, който държал на думата си. Заклел се бил, че никога няма да проговори на онази жена, нито пък да я признае за съпруга на сина си.