Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 289

Имали ли сте някога недоразумение с някой обичен ваш приятел? Как ви мъчат и упрекват писмата му, писани, когато сте се обичали и сте си вярвали! Колко е печално да прелиствате тези жарки изрази на изгаснало вече чувство! Какви лъжливи епитафи са те над трупа на любовта! С каква жестокост показват житейската суета! Повечето от нас са получавали и писали цели купища от тях. Те са като заключени в килера призраци, които пазим и от които се крием. Дълго трепереше Озбърн пред писмото на своя мъртъв син.

Писмото на нещастния момък не казваше много. Той бе твърде горд, за да разкрие нежността, която изпълваше сърцето му. Джордж само пишеше, че в навечерието на голямата битка желае да си вземе сбогом с баща си и тържествено да го помоли да се покаже добър към съпругата — и може би към детето — които оставя зад себе си. Той си признаваше с разкаяние, че поради своето прахосничество и разточителство голяма част от малкото наследство на майка му е вече изразходвана. Джордж благодареше на баща си за проявеното в миналото великодушие и му обещаваше, че независимо от това дали ще падне на бойното поле, или ще остане жив, ще действува по начин, достоен за името Джордж Озбърн.

Неговата английска резервираност, гордостта му или може би някаква непохватност му бяха попречили да каже повече от това. Баща му не можа да види целувката, която Джордж бе сложил върху надписа на писмото. Мистър Озбърн го пусна от ръката си, изпълнен с най-горчива и пареща мъка, породена от покрусената му любов. Той все още обичаше сина си и все още не му бе простил.

Около два месеца подир това, когато веднъж девойките отидоха на черква с баща си, те забелязаха как той зае различно място от онова, на което обикновено сядаше, когато благоволяваше да присъствува на божествената служба. Забелязаха също, че от новото си място той гледаше нагоре към стената над главите им. Това накара и момичетата също да отправят поглед по посоката, към която се бяха отправили мрачните очи на баща им. И те видяха паметник, с доста сложна направа, където Британия бе представена, че плаче над една ваза, а счупената сабя и легналият лъв показваха, че това скулптурно произведение е издигнато в чест на някой загинал воин. Скулпторите по онова време имаха голям избор от подобни жалейни емблеми, които все още можете да видите по стените на катедралата «Св. Павел», покрити със стотици от тези надути езически алегории. През първите петнадесет години от настоящия век те се търсеха твърде много.

Под въпросната възпоменателна плоча беше изобразен добре познатият натруфен Озбърнов герб; и надписът казваше, че това е сътворено «В памет на Джордж Озбърн младши, ескуайър, капитан от… пехотен на негово величество полк, паднал на 18 юни 1815 година, на 28 години, сражавал се за своя крал и отечество в славната победна битка при Ватерло. Dulce et decorum est pro patria mori .»