Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 285
Уилям Текери
По-нататък в писмото си тя казваше:
«Цял свят raffoles , прелестната съпруга на племенника Ви и нейната espiegle красота. Да, ние виждаме в нея привлекателността, чара и духовитостта на нашата скъпа приятелка мис Кроли! Вчера в Тюйлери кралят я забеляза и ние всички завиждаме за вниманието, което той й оказва. Ако бихте могли само да видите злобата на една глупава милейди Берейкърс (чийто нос като човка и шапка с пера се бутат навсякъде), когато графиня Ангулем, височайшата дъщеря и близка приятелка на хора с царско потекло, специално пожела да бъде представена на мисис Кроли като Ваша скъпа дъщеря и protegee й благодари от името на Франция за голямото Ви великодушие към нашите нещастници в изгнанието им! Тя посещава всички приеми, всички забавления, обаче не танцува. Времето, когато ще стане майка, наближава и въпреки туй това създание е тъй интересно и хубаво, отрупвано от вниманието на мъжете! Дори и звярът би се просълзил, когато чуе как тя говори за Вас, нейната покровителка и майка. Как Ви обича тази жена! Как ние всички обичаме нашата чудесна, нашата уважавана мис Кроли!»
Боя се, че това писмо на благородната Парижка дама никак не подобри положението на мисис Беки пред нейната чудесна, нейната уважавана роднина. Тъкмо обратното, яростта на старата мома бе безгранична, когато разбра какво е състоянието на Ребека и как дръзко е използувала тя името на мис Кроли, за да получи достъп до парижкото общество. Твърде разтревожена и с разклатено здраве, тя не беше годна да отговори на френски и затова продиктува на Бригс едно яростно писмо на собствения си език, с което разобличи мисис Родън Кроли във всяко отношение и предупреди обществото да се пази от нея, тъй като е много хитра и опасна личност. Но понеже графиня Х. бе живяла в Англия само двадесет години, тя не разбираше нито една дума от езика на тази страна и затова се задоволи да съобщи на мисис Родън Кроли, когато се срещнаха следния път, че е получила очарователно писмо от онази chere Mees и че то е изпълнено с много мили изрази относно мисис Кроли, която започна сериозно да се надява, че старата мома ще омекне спрямо нея.
Междувременно тя беше най-веселата от всички англичанки и от нея се възхищаваха най-много. Вечерта, когато имаше своя седмичен прием, около нея се събираше малък европейски конгрес. Прусаци и казаци, испанци и англичани — целият свят се намираше в Париж през тази забележителна зима. Лондонските познати на Ребека биха позеленели от яд, ако видеха ордените и униформите, които се тълпяха в скромния й салон. Бележити военни яздеха край екипажа й в Булонската гора или се трупаха в непретенциозната й мъничка ложа в операта. Родън беше в най-добро настроение. В Париж засега нямаше настойчиви кредитори; във Вери или Бовилие всеки ден имаше увеселения; на карти се играеше много и той имаше добър късмет. Тъфто може би не се чувствуваше много добре. Мисис Тъфто се беше поканила сама в Париж и бе пристигнала там и освен тaзи contretemps сега около стола на Беки се въртяха около двадесетина генерали и тя можеше да си избира от цяла дузина букети, когато отиваше на театър. Лейди Берейкърс и другите видни представителки на английското общество, глупави и безупречни в държането си жени, се топяха от мъка, като виждаха успеха на излязлата от низините малка Беки, чиито отровни шеги пареха като рани целомъдрените им гърди. Но всички мъже бяха на нейна страна. Тя се сражаваше с жените с несломима смелост, а те не можеха да клюкарствуват на никакъв друг език, освен на собствения си.