Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 270

Силната по дух лейди Саутдаун се съгласи напълно и с двете предложения на бъдещия си зет и препоръча веднага да въведат мис Кроли в лоното на християнството. Когато се намираше в собствения си дом, както в Саутдаун, така и в замъка Тротърмор, тази висока и сурова мисионерка и носителка на истината обикаляше околната местност с файтона си, като изпращаше пред себе си вестители на коне, раздаваше цели купища религиозни трактати между селяните и наемателите и заповядваше на Гефър Джоунс да стане ревностен християнин по същия начин, както заповядваше на Гуди Хикс да погълне някакво лекарство без възражение, без противопоставяне и без съдействието на свещеника. Лорд Саутдаун, нейният покоен съпруг, епилептичен и простодушничък благородник, имаше навик да одобрява всичко, което неговата Матилда вършеше и мислеше. Така че през каквито и промени да преминеше вярата й (която се приспособяваше към най-голямо разнообразие от мнения, черпени от най-различни проповедници измежду сектантите), тя ни най-малко не се свенеше да заповядва на всички наематели на земите си и на подчинените си да я следват и да вярват онова, което тя вярваше. Така например дали възприемаше учението на преподобния Сондърс М’Нитр, шотландския пастор; или това на преподобния Люк Уотърс, кроткия последовател на Уесли; или пък на преподобния Джайлс Джоулс, просветения Кърпач, който си бе дал званието «преподобен», също както Наполеон се бе коронясал за император — при всички тези случаи се очакваше прислугата, децата и наемателите на земите на лейди Саутдаун да коленичат с нейно сиятелство и да кажат «амин» на молитвите на всеки от тези свещенослужители.

През време на религиозните упражнения позволяваха на стария Саутдаун да седи в собствената си стая поради недоброто си здравословно състояние, да пие топло вино с лимон и захар и да слуша как му четат вестника. Лейди Джейн бе любимата дъщеря на стария граф. Тя се грижеше за него и го обичаше искрено. А що се отнася до лейди Емилия, авторката на «Перачката от Финчли Комън», заплахите й за наказание свише (то беше по времето, което сега описваме, тъй като по-късно възгледите й се смекчиха) бяха толкова страшни, щото много плашеха свитичкия стар джентълмен, баща й, и лекарите заявяваха, че припадъците му винаги се случват след проповедите на нейно сиятелство.