Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 266

На първо място нека споменем племенника й Родън Кроли. Няколко седмици след забележителната битка при Ватерло и след като вестниците бяха съобщили за производството и смелостта на този отличил се офицер, параходчето от Диеп донесе на мис Кроли в Брайтън кутия с подаръци, както и синовно писмо от полковника, нейния племенник. В кутията се намираха чифт френски еполети, кръст от Легиона на честта и дръжката на една сабя — останки от бойното поле. Писмото описваше с твърде много хумор как тази дръжка принадлежала на висш гвардейски офицер, който се заклел, че «Гвардията умира, но не се предава», а следния миг бил взет пленник от един прост войник, който счупил сабята на французина с тъпия край на пушката си и Родън станал господар на счупеното оръжие. А що се отнася до кръста и сполетите, те идвали от един полковник от френската кавалерия, който през време на битката паднал под ръката на Родън Кроли, и той не знаел какво друго да направи с плячката, освен да я изпрати на най-добрата си и най-мила приятелка. Да продължава ли да й пише от Париж, накъдето се отправяла армията? Навярно ще може да й прати интересни новини от столицата и от някои от старите й приятели от емиграцията, към които тя е проявявала толкова доброта през време на изпитанията им.

Старата мома накара Бригс да отговори на полковника с любезно и ласкаво писмо, като по този начин го окуражаваше да продължи кореспонденцията. Първото му писмо беше толкова живо и забавно, че тя с удоволствие чакаше онези, които идеха след него.

— Разбира се, аз знам — обясни тя на мис Бригс, — че Родън не би могъл да напише второ такова писмо, също както и ти, клета ми Бригс, не би могла, и че му го е продиктувал не друг, а онази духовита Ребека; но пък това не е причина племенникът ми да не ме забавлява. И заради това ще му дам да разбере, че съм в добро настроение.

Чудно, дали тя знаеше не само че Беки е написала писмото, но че не друг, а тя е изпратила трофеите — купени от нея за няколко франка от един от многобройните улични търговци, които веднага започнаха да разпродават военни трофеи. Авторът, който знае всичко, знае и тези подробности. Но както и да е, любезният отговор на мис Кроли много окуражи нашите млади приятели — Родън и неговата съпруга, които очакваха най-хубавото от явно подобреното настроение на тяхната леля. Те положиха грижи да я забавляват с множество приятни писма от Париж, където, според думите на Родън, имали щастието да вървят по стъпките на армията-победителка.

На жената на пастора, която си замина за Куинс Кроли, за да се погрижи за счупената ключица на съпруга си, старата мома съвсем ле пращаше такива любезни писма. Мисис Бют, тази пъргава, властна и господарски настроена жена, бе извършила най-непростимата от всички грешки по отношение на своята зълва. Тя не само бе потискала нея и домакинството й — но също така бе отегчавала мис Кроли. И ако клетата мис Бригс бе жена с малко повече дух, тя положително щеше да се почувствува щастлива от поръчението на господарката си — да пише на мисис Бют Кроли и да й съобщи, че след нейното заминаване здравето на мис Кроли се е много подобрило и тя в никакъв случай не трябва да се безпокои, нито пък да напуща семейството си заради нея. Тази победа над една жена, която се бе държала много високомерно и жестоко спрямо мис Бригс, би зарадвала повечето нейни посестрими; обаче истината е, че Бригс бе напълно мекушава и в момента, щом неприятелката й бе притеснена от нещо, тя започна да изпитва към нея само съжаление.