Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 264

Всички наши приятели изпълниха своя дял и се сражаваха като истински мъже на бойното поле. През целия ден, докато жените се молеха десет мили далеч от тях, редовете на безстрашната английска пехота посрещаха и отблъскваха яростните нападения на френската конница. Оръдията, които се чуваха в Брюксел, разпръсваха редиците им, приятели падаха, а останалите живи смелчаци заемаха местата им. Надвечер нападението на французите, повтаряно и отблъсквано с буйна смелост, понамали яростта си. Те имаха да се бият с други врагове, освен с британците, или пък се готвеха за последна атака. Най-после и тя дойде. Редиците на императорската гвардия тръгнаха нагоре по хълма Сен Жан, наведнъж и за сетен път да сметат англичаните от височината, която бяха заемали цял ден и въпреки всичко, несмущавани от грохота на артилерията, която сееше смърт в редиците на англичаните. Тъмната напираща колона се катереше все по-високо и по-високо по хълма. Изглеждаше, като че окръжава издатината, когато изведнъж започна да се клатушка и колебае. Тогава най-после английските войски се втурнаха в атака от позициите, от които никакъв неприятел не бе в състояние да ги измести, и наполеоновите гвардейци обърнаха гръб и побягнаха.

В Брюксел не се чуваше вече никаква стрелба. Гонитбата продължи още няколко мили по-нататък. Мрак припадна над полето и града; и Амелия се молеше за Джордж, който лежеше по лице мъртъв, с пронизано от куршум сърце.

Глава XXXIII

В която роднините на мис Кроли проявяват голяма загриженост към нея

Молим любезния читател да си спомни — докато войската се изтегля от Фландрия след героичните си действия там и напредва, за да заеме укрепленията по границите на Франция, преди да я окупира, — че в Англия има няколко души, които си живеят мирничко и които също участвуват в настоящия разказ, тъй че трябва да получат припадащия им се дял от нашата хроника. По време на тези битки и опасности старата мис Кроли си живееше в Брайтън, твърде умерено развълнувана от развитието на големите събития. То се знае, тези големи събития правеха вестниците доста интересни и Бригс прочете на висок глас съответния брой на вестника, в който се споменаваше с похвала за храбростта на Родън Кроли, а след това се съобщаваше и за производството му в по-горен чин.

— Жалко, че този младеж предприе такава непоправима стъпка в живота! — каза леля му. — С неговия чин и отличие той би могъл да се ожени за дъщерята на някой пивовар с четвърт милион — като например мис Грейнс; или пък би могъл да поиска да се сроди с най-добрите семейства в Англия. Някой ден той все щеше да получи парите ми; или не той, децата му — тъй като, мис Бригс, аз съвсем не бързам да си отивам, макар и вие да бързате да се отървете от мене; а вместо това сега е обречен на просия, с балерина за съпруга.