Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 268

Уилям Текери

Междувременно, както вече казахме, каквито и различия да съществуваха между скъпите племенници и племеннички на мис Кроли, те всички бяха единодушни в любовта си към нея и всички й пращаха най-различни изрази на голямата си привързаност. Така например мисис Бют изпрати няколко домашни птици, няколко едри глави карфиол и една прекрасна чантичка, изработена от миличките й момичета, които молеха леля си да си спомни за тях, докато пък мистър Пит изпрати праскови, грозде и дивеч от имението. Дилижансът от Саутхамптън донасяше в Брайтън тези изрази на добри чувства, а понякога завеждаше там и самия мистър Пит, тъй като пререканията му със сър Пит го караха да отсъствува дълго от дома. А освен това в Брайтън за него имаше нещо много привлекателно — там се намираше лейди Джейн Шийпшанкс, за чийто годеж с мистър Кроли сме споменавали и по-рано. Нейно сиятелство и сестрите й живееха в Брайтън с тяхната мамичка графиня Саутдаун — тази силна по дух жена, тъй добре позната сред сериозния свят.

Необходимо е да се кажат няколко думи за нейно сиятелство и нейното благородно семейство, което е свързано с настоящи и бъдещи връзки с рода Кроли. Относно главата на семейство Саутдаун, Клемънт Уилям, четвърти граф Саутдаун, може да се каже много малко вън от това, че негово сиятелство влезе в парламента (като лорд Уолзи) под покровителството на мистър Уилбърфорс и известно време бе гордост за своя поръчител, като минаваше за сериозен младеж. Но думите не са в състояние да опишат чувствата на възхитителната му майка, когато се научи, наскоро след смъртта на съпруга си, че синът й е член на няколко светски клуба, че е изгубил много на комар в клуба «Уотие» и в «Какаовото дърво»; че е правил дългове с уговорка да ги плати след получаване на наследството си и е ипотекирал семейното имение; че кара карета с четири коня и залага при конни състезания и дори си има ложа в операта, където забавлява най-опасна ергенска компания. В обществения кръг на вдовствуващата лейди името му се споменаваше само с въздишки.

Лейди Емилия беше доста по-възрастна от брат си и заемаше значително място в сериозния свят като авторка на някой от споменатите по-преди възхитителни трактати, както и на много химни и религиозни стихове. Тя беше зряла мома с твърде вяли склонности към женитба, тъй като хората от черната раса ангажираха почти всичките й чувства. Струва ми се, на нея дължим това прекрасно стихотворение:

Поведи ни към някой слънчев остров, там далеч на запад в океана, где небето вечно се усмихва, а черните вечно ридаят…

И тъй нататък.

Тя се намираше в писмовна връзка с джентълмени със свещенически сан в повечето от нашите източно и западноиндийски владения и бе тайно привързана към преподобния Сайлъс Хорнблоуър, когото бяха татуирали в един от островите на Южните морета.