Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 265

— Няма ли моята скъпа мис Кроли да хвърли съчувствен поглед върху смелия воин, чието име е написано в славните страници на историята на отечеството му? — каза Бригс, която бе много възбудена от събитията при Ватерло и много обичаше да говори романтично, щом й се удадеше случай. — Нима капитанът — или полковникът, както би трябвало сега да го нарека — не е извършил дела, които правят името Кроли славно?

— Бригс, ти си глупачка — каза мис Кроли. — Полковник Кроли натика името Кроли в калта. Да се ожени за дъщерята на учител по рисуване. Да се ожени за една dame de compagnie  — защото, Бригс, тя бе точно това. Да, тя бе точно това, което си ти, само че по-млада и доста по-хубава и по-умна. Чудя се дали ти не си била съучастничка на тази клетница, на чиито мръсни подлости той стана жертва и от която ти така много се възхищаваше. Да, положително си била съучастничка. Но завещанието ми ще те разочарова, в това можеш да бъдеш уверена. А сега ще имаш добрината да пишеш на адвоката мистър Уокси и да му кажеш, че желая веднага да го видя.

Понастоящем мис Кроли имаше обичай да пише на адвоката си, мистър Уокси, почти всеки ден от седмицата, тъй като бе сменила всички свои разпореждания относно имуществото си и много бе объркана по въпроса, как и кому да остави парите си.

Старата мома обаче бе доста поукрепнала. Това се доказваше от увеличената енергичност и честотата на сарказмите, с които обсипваше мис Бригс. Клетата компаньонка понасяше тези нападки с такова смирение, с такъв страх и такава покорност, която бе полублагородна, полунеискрена — с една дума, търпеше с онова робско подчинение, което жените в нейното положение и с нейния нрав са длъжни да показват. Кой не е виждал как една жена може да тормози друга жена? Какво са страданията, които мъжете са принудени да понасят, в сравнение с тези всекидневно подхвърляни стрели на презрение и жестокост, които много клети жени търпят от тиранките на собствения си пол? Горките жертви! Ние обаче изхождаме от основното си твърдение, което гласи, че мис Кроли изпадаше в особена раздразнителност и жестокост, когато се привдигаше от някаква болест — също както казват, че раните смъдят най-много, когато са на оздравяване.

Докато приближаваше към края на болестта си, за чието настъпване всички се надяваха, мис Бригс бе едничката жертва, която допущаха при болната. Все пак обаче намиращите се недалеч роднини на мис Кроли не забравяха любимата си леля и посредством подаръци и мили съобщения се стараеха да поддържат своите образи живи в съзнанието й.