Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 258

В отговор Ребека го повика в стаята си, където той я последва, задъхан от нетърпение да сключи по-скоро сделката. В целия си живот Джоз рядко бе прекарвал друг половин час, който да му струва толкова пари. Като измерваше цената на стоката за продан според нетърпението на Джоз да я купи, както и според редкостта на артикула, Ребека поиска такава огромна сума за конете си, че дори и нашият цивилен се сепна.

— Ще продам и двата или нито един — решително заяви тя.

Родън й бил заповядал да не се разделя с конете за по-малка цена от тази, която сега определила. Лорд Берейкърс щял да й даде същите пари. И въпреки цялата й любов и уважение към семейство Седли нейният скъп мистър Джоузеф трябвало да разбере, че бедните хора трябва да живеят. С една дума, никой не можеше да бъде по-любвеобилен и по-твърд, когато се касаеше за парична сделка.

Както можеше да се предполага, Джоз в края на краищата се съгласи. Сумата, която трябваше да й даде, бе толкова голяма, че той беше длъжен да й поиска известен срок — толкова голяма, че представляваше същинско малко състояние за Ребека, която бързо пресметна, че с тази сума и с полученото от продажбата на Родъновите вещи, както и с вдовишката си пенсия, в случай че го убият, тя ще бъде напълно независима и ще може да гледа превратностите на живота право в лицето.

Веднъж или два пъти през деня и самата тя бе мислила за бягство. Но разумът й даде по-добър съвет. — «Да предположим, че французите действително дойдат — мислеше си Беки, — какво ще направят на една бедна офицерска вдовица? Ха! Минаха вече времената на плячкосванията и на обсадите. Ще ни оставят да си отидем спокойно в отечеството или пък ще си живея приятно в чужбина с един хубав доходец.»

Междувременно Джоз и Изидор отидоха в конюшните да прегледат току-що купените животни. Джоз заповяда на слугата си да оседлае веднага конете. Той възнамеряваше да тръгне още същата вечер, още същия час. Остави лакея си да приготовлява конете, а сам се отправи към къщи да нареди необходимото за заминаването си. Последното трябваше да стане тайно. Той ще влезе в стаята си през задния вход. Никак не му се искаше да се изправи лице срещу лице с мисис О’Дауд и с Амелия и да им признае, че се готви да бяга.

Докато сключваше сделката с Ребека и докато преглеждаше конете, утрото отново бе настъпило. Но макар че полунощ отдавна бе минала, за града нямаше почивка. Хората бяха станали, светлините в къщите блестяха, тълпите продължаваха да се навъртат около вратите, а улиците бяха изпълнени с движение. Най-различни слухове все още се носеха от уста на уста. Според едно сведение прусаците били напълно сразени; според друго — англичаните предприели нападение и победили; трето пък поддържаше, че те се държали на позициите си. Този последен слух започна да се затвърдява все повече и повече. Никакъв французин не се бе появил. Започнаха да пристигат разни откъснали се от войската войници, които донасяха все по-благоприятни сведения. Най-после в Брюксел дойде един адютант със съобщения до коменданта на града. Той разлепи навсякъде официално съобщение за успеха на съюзниците при Катр Бра и за пълното отблъскване на французите под командуването на Ней след шестчасова битка. Адютантът трябва да бе дошъл по времето, когато Джоз и Ребека сключваха сделката си или когато той преглеждаше конете. Когато стигна в хотела си, Джоз завари на входа двадесетина от безбройните му обитатели, които разискваха новината. Нямаше никакво съмнение за истинността й. И той отиде да я съобщи на намиращите се под негова закрила дами. Не смяташе за необходимо да им каже как бе възнамерявал да ги напусне, как бе купил коне и каква цена бе платил за тях.