Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 256

Почти всички заемани от англичаните хотели бяха обърнати към парка и Джоз скиташе нерешително натам, заедно с тълпи други хора, които също като него бяха смазани от уплаха и любопитство. Той видя някои семейства, много по-щастливи от него, тъй като си бяха намерили коне и вече си заминаваха с топуркане по улиците. Но имаше и такива като него, които с никакви молби и подкупи не можеха да си доставят средства за бягство. Между тези бегълци в очакване Джоз забеляза лейди Берейкърс и дъщеря й, седнали в своята каляска пред конюшнята на хотела. Всички места на екипажа бяха заети с багаж, а едничката пречка за заминаването им бе същата липса на движима сила, която караше и Джоз да стои в бездействие.

Ребека Кроли също заемаше стаи в този хотел. Преди това тя бе имала няколко неприязнени срещи с дамите от семейство Берейкърс. Когато видеше случайно Ребека на стълбата, милейди Берейкърс извръщаше пренебрежително глава. И когато чуеше да споменават някъде името й най-упорито злословеше против съседката си.

Графинята се възмущаваше от близостта на генерал Тъфто със съпругата на адютанта. Лейди Бланш я избягваше като някаква заразителна болест. Едничък само графът от време на време поддържаше тайничко познанство с нея, когато биваше далеч от надзора на дамите си.

Сега Ребека можа да си отмъсти на тези нахални неприятели. В хотела стана известно, че капитан Кроли оставил конете си в града, и когато паниката обхвана населението, лейди Берейкърс благоволи да изпрати камериерката си при съпругата на капитана, като я поздравяваше и изказваше желание да узнае цената на конете на мисис Кроли. Мисис Кроли също изпрати поздравите си и една бележка, с която даваше да се разбере, че не е свикнала да уговаря сделки с камериерки.

Този рязък отговор накара графа да дойде лично в апартамента на Беки. Но той не сполучи повече от първата пратеничка.

— Ха, да изпратят при мене някаква си камериерка! — провикна се силно ядосана мисис Кроли. — Защо милейди Берейкърс не ме накара да й оседлая и конете! Нейно сиятелство ли иска да избяга или la femme de chambre на нейно сиятелство?

Това беше отговорът, който графът занесе на графинята.

На какво ли не ни принуждава необходимостта! При неуспеха на втория посланик самата графиня отиде лично при мисис Кроли. Тя я умоляваше сама да определи цената, дори предложи да покани Беки в имението си, ако тя й даде възможност да се завърне там. Мисис Кроли й отвърна с насмешка.

— Не желая да бъда обслужвана от домоуправители с ливреи — отвърна тя. — Вероятно вие никога не ще можете да се приберете със скъпоценностите си. Те ще отидат в ръцете на французите. След два часа те ще бъдат вече тук, а дотогава аз ще бъда на половината път до Гант. Няма да ви продам конете си, не, дори и с цената на двата най-големи диаманта, които ваше сиятелство носеше на бала.