Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 260

Малкият Том Стъбл протегна горещата си и слаба ръка.

— Трябва да бъда настанен в този хотел — каза той. — Това го казаха Озбърн… и… Добин. А вие трябва да дадете на човека два наполеона — майка ми ще ви ги върне.

През дългите трескави часове, прекарани в каруцата, мислите на този младеж се въртяха около бащиния му пасторски дом, който бе напуснал само преди няколко месеца, и в този унес от време на време забравяше болката си.

Хотелът беше голям и хората любезни и всички войници от каруцата бяха внесени вътре и сложени на легла. Заведоха младия подпоручик в горния етаж, в жилището на Озбърн. Амелия и съпругата на майора се впуснаха към него, когато тя го разпозна от балкона. Можете да си представите чувствата на двете жени, когато им казаха, че за този ден боят е свършен и че съпрузите и на двете са в безопасност. С какъв безмълвен възторг Амелия се отпусна на врата на добрата си приятелка и я прегърна! С какъв изблик на благодарност коленичи тя и благодари на силата, която бе спасила съпруга й!

Никой лекар не би могъл да препоръча на нашата млада дама, в нейното трескаво и неспокойно състояние по-подходящо лекарство от това, което случаят изпречи пред нея. Тя и мисис О’Дауд непрестанно бдяха над ранения момък, чиито болки бяха много остри, и по време на наложената й длъжност Амелия нямаше време да размишлява върху собствените, си грижи, нито пък да се отдава на личните си страхове и предчувствия, към което бе склонна. Младият ранен момък разправи по простичък начин какво се беше случило през деня и как се бяха сражавали приятелите ни от храбрия… полк. Те пострадали много. Загубили много офицери и войници. Когато нападали, конят на О’Дауд бил застрелян изпод него и всички помислили, че с майора вече всичко е свършено и че Добин ще добие майорски чин, но когато се върнали от мястото на нападението към старата си позиция, открили майора седнал на трупа на своя Пирам да се разхлажда с една джобна бутилка. Капитан Озбърн повалил френския копиеносец, който пробол подпоручика. Това накара Амелия така да пребледнее, че мисис О’Дауд спря подпоручика да не разказва повече. А в края на деня капитан Добин, макар и самият той ранен, взел на ръце момъка и го занесъл при лекаря, а оттам в каруцата, която трябвало да го доведе в Брюксел. Също така обещал на каруцаря два луидора, ако го закара до хотела на мистър Седли в Брюксел и каже на мисис капитан Озбърн, че сражението е свършено и че съпругът й е здрав и читав.

— Този Уилям Добин действително има добро сърце — каза мисис О’Дауд, — при все че постоянно ми се надсмива.

Младият Стъбл се кълнеше, че в армията нямало друг офицер като него, и не престана да сипе похвали върху по-старшия от него капитан за неговата скромност, доброта и за възхитителното му хладнокръвие на бойното поле. Амелия слушаше разсеяно тази част от разговора. И само когато ставаше дума за Джордж, тя даваше ухо, а когато не го споменаваха, тогава пък мислеше за него.