Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 210

Когато влезе в бюрото на мистър Хигс, Джордж може би очакваше, че този джентълмен е натоварен да му предаде някаква вест за помирение от страна на баща му; може би бе възприел това студено и високомерно държане като израз на своята решителност и твърдост. Но ако бе така, свирепостта му бе посрещната от адвоката със смразяваща леденина, която правеше надутостта му смешна. Когато капитанът влезе, той даваше вид, че пише нещо.

— Заповядайте, сър, седнете — каза той, — след малко ще се занимая и с вашата работа. Мистър Поу, донесете, ако обичате, документите за прехвърлянето. — И след това той продължи да пише.

След като донесе тези книжа, мистър Поу, изчисли лихвата от две хиляди стерлинги според курса на деня и запита капитан Озбърн дали иска да получи сумата си в банков чек, или смята да даде нареждане да се вложи в ценни книжа.

— Един от управителите на имуществото на покойната мисис Озбърн не е в града — каза равнодушно той, — но моят клиент иска да се съобразя с вашето желание и да свърша тази работа колкото може по-скоро.

— Дайте ми чек, сър — каза твърде намусено капитанът. — Махнете шилингите и пенсовете — прибави той, когато адвокатът пишеше размерът на сумата; и капитанът се ласкаеше от мисълта, че с този великодушен жест е сложил стария чудак на мястото му. Джордж излезе важно от бюрото, с чека в джоб.

— До две години този момък ще отиде в затвор — каза мистър Хигс на мистър Поу.

— Не мислите ли, сър, че О. ще омекне?

— Ще омекне толкова, колкото и паметникът на площада — отвърна мистър Хигс.

— Много бързо я кара този младеж — каза чиновникът. — Женен е едва от една седмица, а вече го видях заедно с други военни как изпращат мисис Хайфлайър до екипажа й подир представлението. — След това повикаха друг клиент, така че мистър Джордж Озбърн излезе от съзнанието на тези достойни джентълмени.

Чекът бе отправен до машите приятели Хълкър и Булък, банкери от Ломбард Стрийт. Като продължаваше да мисли, че върши някаква работа, Джордж се запъти към тяхната банка и получи парите си. Случи се така, че когато Джордж влезе, Фредерик Булък, ескуайър, чието жълто лице бе наведено над един регистър, до който седеше свитичък чиновник, се намираше тъкмо в залата с гишетата. Жълтото му лице придоби още по-мъртвешки вид, когато видя капитана, и той се промъкна крадешком и виновно към най-вътрешната стая. Джордж беше твърде улисан да гледа жадно парите си (тъй като никога по-рано не бе виждал такава голяма сума), така че не забеляза нито лицето, нито бягството на приличния на мъртвец обожател на своята сестра.