Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 212

Във всекидневната, където се очакваше да пристигнат пътниците, за голямо свое учудване Амелия намери писмо, адресирано до мисис капитан Озбърн. То бе триъгълна записчица на розова хартия, по която изобилствуваше светлосин восък и чийто печат представляваше гълъб и маслинена клонка. Бе написана с много едър, но неустановен женски почерк.

— Това е твърдата ръка на Пеги О’Дауд — каза Джордж смеейки се, — познавам по печата.

И наистина бележката беше от мисис майор О’Дауд, която молеше мисис Озбърн да й достави удоволствие с присъствието си още същата вечер и да отиде у тях, където ще се събере малка приятелска компания.

— Трябва да отидеш — каза Джордж. — Там ще се запознаеш с целия полк. О’Дауд командува полка, а Пеги командува О’Дауд.

Но те нямаха много време да се радват на писмото на мисис О’Дауд, тъй като вратата се отвори широко и една пълна, весела дама, с костюм за езда, следвана от един-двама офицери от полка, влезе в стаята.

— Просто не можех да дочакам, докато стане време за чая. Джордж, приятелю, представи ме на съпругата си. Госпожо, много се радвам, че ви виждам, и че мога да ви запозная с моя съпруг, майор О’Дауд. — С тези думи веселата дама с костюма за езда грабна с голяма топлота ръката на Амелия и тя веднага разбра, че пред нея стои жената, на която съпругът й тъй често се беше подигравал. — Вие често сте слушали за мене от онзи ваш съпруг там — каза жената с много голяма живост.

— Често сте слушали за нея — повтори като ехо съпругът й, майорът.

Амелия отвърна усмихнато, че наистина е чувала много за нея.

— И сигурно много малко добро ви е говорил за мене — каза мисис О’Дауд, като прибави, че «Джордж е такова едно лошо дяволче».

— Главата си залагам, че е тъй — каза майорът, мъчейки се да изглежда многозначителен, което накара Джордж да се изсмее. Като тупна с камшика си, мисис майор О’Дауд каза на съпруга си да мълчи; а сетне изяви желание да бъде представена официално на мисис капитан Озбърн.

— Това, мила моя — каза Джордж с голяма тържественост, — е моята много добра, любезна и прекрасна приятелка Орилия Маргарета, накратко наречена Пеги.

— Бога ми, прав сте — намеси се майорът.

— Накратко наречена Пеги, съпруга на майор Майкъл О’Дауд от нашия полк и дъщеря на Фитцджерълд Берсфорд де Бурго Мълоуни, от Гленмълоуни, графство Килдейр.

— И на Мериън Скуиир, от Дъблин — каза дамата със спокойна тържественост.

— И на Мериън Скуиир, разбира се — прошепна майорът.

— Там ти ме ухажваше, скъпи майоре — каза дамата; и майорът се съгласи с това, както се съгласяваше с всичко, което изобщо се казваше в компания.