Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 208

Седеше тя тук и си спомняше с любов за онзи образ на Джордж, пред когото бе коленичила преди женитбата си. Признаваше ли пред себе си колко различен е истинският човек от онзи великолепен млад герой, когото бе обожавала? Необходими са много, много години — и мъжът трябва действително да е много лош, — преди женската гордост и суета да й позволят да изрече пред себе си подобно признание. Сетне пред погледа й се мярнаха бляскащите зелени очи на Ребека и вещаещата й зло усмивка и я изпълниха с тревога. И тя седя така известно време, обхваната от обикновеното си настроение на самолюбива унесеност, в същото това съвсем равнодушно и печално състояние, в което доброто слугинче я бе заварило в деня, когато й бе донесло писмото, с което Джордж подновяваше предложението си за женитба.

Тя погледна към малкото бяло легло, което преди няколко дни бе нейно, и си помисли, че би желала да легне и тази нощ в него и да се събуди както по-рано, а на сутринта да види над себе си засмяното майчино лице. После с ужас си спомни за големия погребален павилион, покрит със завеси от дамаска в огромната и мрачна официална спалня, който я чакаше в големия хотел на Кавендиш Скуеър. Милото малко бяло легло! Колко дълги нощи бе плакала над неговата възглавница! Как бе страдала и как се бе надявала да умре там; а не бяха ли осъществени сега всичките й желания; и любимият, за когото се бе измъчвала, не беше ли неин завинаги? Милата майчица! Как търпеливо и нежно бе бдяла над това легло! Тя отиде и коленичи до него; и тази наранена и боязлива, но нежна и любеща душа потърси утеха там, където, трябва да признаем, тя рядко бе обръщала поглед. Любовта бе досега нейно верую; и тъжното, наранено, разочаровано сърце започна да чувствува нужда от друг утешител.

Имаме ли право да повтаряме пред вас или да подслушваме молитвите й? Те, братко, са тайни и стоят вън от обсега на Панаира на суетата, в който лежи нашият разказ.

Можем само да кажем, че когато най-после съобщиха, че чаят е готов, нашата млада дама слезе много по-весела. Вече не бе отчаяна, не оплакваше съдбата си, не мислеше за Джорджовата студенина, нито за зелените очи на Ребека, както вършеше това напоследък. Тя слезе долу и целуна баща си и майка си, заприказва стария джентълмен и го направи по-весел, отколкото бе в продължение на дълги дни. Сетне седна пред пианото, което Добин бе купил за нея, и изпя всички стари любими песни на баща си. Тя заяви, че чаят е превъзходен и се възхити от изискания вкус, с който мармаладът бе насипан в чинийките. И като реши да направи всички наоколо си щастливи, самата тя се почувствува щастлива. Сънят и в онзи грамаден погребален павилион бе крепък и тя се събуди с усмивка, когато Джордж си дойде от театъра.

На следния ден Джордж имаше да свършва много по-важна «работа» от тази, която го бе накарал да види мистър Кийн в ролята на Шейлок. Веднага след пристигането си в Лондон той писа на бащините си адвокати и царствено изрази желание да се срещне с тях на следния ден. Сметката му в хотела, както и дългът му към капитан Кроли от билярд и карти бяха почти изпразнили кесията на младия човек. Преди да тръгне на път, тя се нуждаеше от ново напълване, а той нямаше за това друг източник, освен двете хиляди лири стерлинги, които адвокатите бяха упълномощени да му предадат. В дъното на сърцето си той бе уверен, че преди да мине много време, баща му ще се смекчи. Кой родител би могъл за дълго да бъде неумолим пред такава личност като него? Ако миналите му заслуги и личните му добродетели не успееха да разтопят леда в сърцето на баща му, Джордж реши така да се отличи в очаквания поход, че старият джентълмен без друго да отстъпи. Ами ако не го стори? Ха! Светът беше пред него. Може би късметът му на карти ще се усмихне, а и две хиляди лири стерлинги съвсем не са малко пари.