Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 17

Първата й схватка показа значителна ловкост. Когато каза, че Седли е много хубав, тя знаеше, че Амелия ще каже на майка си, която навярно ще го съобщи на Джоузеф или най-малкото ще се зарадва от този комплимент към сина й. Всички майки изпитват доволство от подобно нещо. Ако кажехте на Сикора, че синът й Калибан с красив като Аполон, тя би се зарадвала, макар и да е вещица. Може би пък Джоузеф Седли щеше да чуе комплимента — Ребека говореше достатъчно високо — и той наистина го чу, и мислейки се за прекрасен, похвалата го накара цял да изтръпне и да подскочи вътрешно от радост. Но после дойде и реакцията. «Ами ако тази девойка ми се подиграва?» — помисли си той и веднага се втурна към звънеца, бързайки да се оттегли, както видяхме, когато бащините му шеги и майчините му молби го накараха да спре и остане където беше. Той поведе младата девойка долу към столовата разтревожен и изпълнен със съмнение. «Наистина ли мисли, че съм хубав? — разсъждаваше си той, — или пък само ми се присмива?» Казахме за Джоузеф Седли, че бе суетен като момиче. Господ да ни е на помощ! Девойките трябва само да обърнат израза и да кажат за някоя от собствения им пол: «Суетна е като мъж» — и ще имат пълно право. Мустакатите същества също тъй търсят похвали и са придирчиви към облеклото си, също тъй се гордеят с прелестите си и съзнават привлекателността си, както коя и да е кокетка.

И тъй, те слязоха в столовата — Джоузеф много червен и поруменял, Ребека много скромна, навела надолу зелените си очи. Беше облечена в бяло, с голи рамене, бели като сняг — самият образ на младостта, беззащитната невинност и смирената девическа простота. «Трябва да бъда много тиха — мислеше си Ребека — и да покажа твърде голям интерес към Индия.»