Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 159

По същата причина и Амелия много се възхищаваше от мистър Кроли. Вярваше, че Ребека ще бъде щастлива с него и се надяваше (със смях), че Джоз ще се утеши. Така тези двама продължиха да си бъбрят също като едно време. Тя си бе възвърнала доверието в Джордж, макар и да проявяваше доста много ревност спрямо мис Шварц, като казваше, че много се бояла (лицемерка такава) да не би Джордж да я забрави заради парите и именията на наследничката от Сент Китс. Но истината е, че тя беше твърде щастлива, за да изпитва каквито и да било страхове, съмнения или предчувствия; и щом Джордж беше до нея, не се страхуваше ни от наследници, ни от красавици, нито изобщо от нищо.

Когато след обед капитан Добин се върна при двамата — което той стори с голямо съчувствие, — сърцето му се изпълни с радост, като видя как Амелия отново е станала младо момиче — как се смее и чурулика, как пее познатите стари песни пред пианото и как те бяха прекъснати единствено от звънеца отвън, който известяваше за връщането на мистър Седли от Сити, поради което дадоха на Джордж знак да се оттегли.

Освен дето му се усмихна за добре дошъл — и дори това беше лицемерие, тъй като идването му я подразни, — мис Седли нито веднъж не се сети за капитан Добин през време на посещението му. Но той беше доволен, защото я видя щастлива; и изпитваше благодарност за това, че той е станал причина за настоящото й щастие.

Глава XXI

Свада за една наследничка

У всекиго може да се породи любов към някоя млада девойка, която притежава качествата на мис Шварц; и в душата на стария мистър Озбърн се породи блян, който тя трябваше да осъществи. Той насърчаваше с много голям възторг и благоразположение жарката привързаност на дъщерите си към младата наследничка и заявяваше, че като баща изпитвал най-искрено удоволствие да вижда как дъщерите му така на място влагат обичта си.

— В нашата скромна къща на Ръсъл Скуеър вие няма да намерите този разкош и тази пищност, на която сте свикнали в западния край на града, мис — казваше той на Рода. — Дъщерите ми са простички и безкористни момичета, но сърцата им са там, където трябва, и привързаността, която изпитват към вас, им прави чест — да, повтарям, прави им чест. Аз съм обикновен, простичък, смирен британски търговец — честен, както ще потвърдят това и Хълкър, и Булък, които бяха във връзка с покойния ви баща. Вие ще видите, че ние сме сплотено, простичко, щастливо и, смятам, уважавано семейство — скромни хора със скромна трапеза, обаче ви приемаме сърдечно, мила ми мис Рода — нека ви наричам само Рода, защото сърцето ми е изпълнено с обич към вас. Аз съм откровен човек и вие ми харесвате. Чаша шампанско! Хикс, подай чаша шампанско на мис Шварц.