Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 160

Нямаше никакво съмнение, че старият Озбърн вярва всичко, каквото казва, и че момичетата са напълно искрени в проявите си на любов към мис Шварц. За хората в Панаира на суетата е съвсем естествено да се привързват към богатите. Ако най-простичките хора са склонни да гледат с не малка любезност на голямото благополучие (защото аз предизвиквам всеки британец да събере смелост и си признае дали мисълта за богатство не събужда у него страхопочитание и приятно усещане, и дали, ако ви кажат, че човекът, който седи на вечерята до вас, притежава половин милион, вие няма да се отнесете към него с известно любопитство) — ако, значи, обикновените хора гледат с благодарност към парите, колко по-силно е това за светските господа! Парите събуждат у тях изблик на любов и добри чувства и нежността им спонтанно възниква към интересните притежатели на богатството. Познавам някои почтени хора, гдето не се чувствуват свободни да дарят приятелството си на човек, който няма известна сума пари или място в обществото. Те проявяват чувствата си само при подходящи случаи. И за доказателство на това може да служи обстоятелството, че повечето членове на семейство Озбърн, които в продължение на петнадесет години не можеха да събудят в сърцата си обич към Амелия Седли, само за една вечер се привързаха така силно към мис Шварц, както би могъл да си пожелае най-романтичният поддръжник на идеята за любов от пръв поглед.

Колко подходяща би била тя за Джордж (единодушно решиха сестрите и мис Уирт) и колко по-сполучлив щял да бъде един брак с нея, отколкото с онази незначителна малка Амелия! Такъв блестящ младеж като него, с такава хубава външност, с такива качества — тъкмо съпруг за нея! И душите на младите девойки се изпълниха с видения за балове в Портланд Плейс, представяния в двореца и сближаване с половината аристокрация. И те не приказваха на любимата си нова приятелка за нищо друго, освен за Джордж и за неговите знатни познати.

Също и старият Озбърн си мислеше, че тя би била много подходяща за съпруга на Джордж. Той ще напусне армията; ще влезе в парламента; ще стане светски човек и фигура в политическия живот. Кръвта му се разпали от честен британски възторг, като си представяше как името Озбърн добива благородство в лицето на сина му и как той може да сложи начало на цяло поколение блестящи баронети. И започна да работи в Сити и на борсата, докато научи всичко относно богатството на наследничката — къде са вложени парите й и къде се намират именията й. Младият Фред Булък, един от главните осведомители, би желал да се опита пред нея за себе си (така именно се изрази младият банкер), само че се бе заангажирал вече при Мария Озбърн. Но като не беше в състояние да си я осигури за съпруга, безкористният Фред бе напълно съгласен да я види своя снаха.