Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 157

— Моето мнение, сър, е, че вие нямате нито власт, нито право да разделяте тези двама — отвърна Добин с нисък глас — и че ако не дадете дъщеря си, неин дълг ще бъде да се омъжи без вашето съгласие. Няма причина тя да умира или да живее в нещастие заради това, че сте упорит. Според мене тя трябва да се счита за омъжена, все едно, че съобщението за брака й е вече прочетено във всички черкви в Лондон. И на отправените ви от стария Озбърн обвинения какъв по-хубав отговор можете да дадете от този, че самият му син желае да влезе в семейството ви и да се ожени за дъщеря ви?

Лъч на нещо като задоволство сякаш блесна над стария Седли, когато му бе представен този довод, но все пак той продължи да настоява, че никога нямало да даде съгласието си за брак между Амелия и Джордж Озбърн.

— Тогава ще трябва да свършим работата без вашето съгласие — каза Добин, като се усмихна, и разправи на мистър Седли, също както бе разправил и на мисис Седли предишния ден, за тайната женитба на Ребека и капитан Кроли. Това, изглежда, развесели стария джентълмен.

— Вие капитаните сте ужасни хора — каза той, като завърза книжата си, и нещо подобно на усмивка се появи на устните му, за голямо учудване на бледоокия келнер, който току-що влезе и който никога не бе виждал такова изражение на лицето на Седли, откакто последният бе започнал да посещава мрачното кафене.

Може би мисълта да нанесе по този начин удар на неприятеля си пооблекчи стария джентълмен и понеже разговорът им се свърши, той и Добин се разделиха като доста добри приятели.

— Моите сестри казват, че тя имала диаманти, големи колкото гълъбови яйца — каза със смях Джордж. — Как ли правят цвета на кожата й да изпъква още повече! Какъв ли блясък се получава, когато сложи скъпоценностите около шията си! Черната й като смола коса е къдрава като косата на Самбо. Когато се е представила в двореца, сигурно е носила халка на носа си; и ако си сложи снопче пера на кока, положително ще заприлича на същинска дивашка красавица.

В разговор с Амелия Джордж се подиграваше на външния вид на една млада девойка, с която напоследък баща му и сестрите му се бяха запознали и която стана предмет на голямо уважение от страна на семейството от Ръсъл Скуеър. Говореше се за нея, че имала не знам колко плантации в западноиндийските острови; много пари, вложени в ценни книжа; а в списъка на акционерите на Източноиндийската компания пред името й имало три звездички. Притежавала имение в Съри, къща на Портланд Плейс. Името на богатата западноиндийска наследничка се споменавало с похвала във вестник «Морнинг Пост». Мисис Хегистън, вдовицата на полковник Хегистън, нейна роднина, й служила за «придружница» и поддържала домакинството й. Току-що била излязла от училище, където завършила образованието си, а Джордж и сестрите му я били срещнали на един вечерен прием в Девъншир Плейс, дома на стария Хълкър (фирмата «Хълкър, Булък и сие» от дълго време била във връзка с плантациите й в западноиндийските острови), и момичетата й направили най-сърдечни аванси, които наследничката приела най-любезно. «Сираче с нейното положение — с толкова много пари — колко интересно!» — казваха госпожици Озбърн. Когато се върнаха от бала у Хълкър, те говореха на компаньонката си мис Уирт само за тяхната нова приятелка; бяха наредили да се срещат постоянно и още на следния ден отидоха с екипажа да я видят. Мисис Хегистън, вдовицата на полковник Хегистън и роднина на лорд Бинки, за когото тя непрестанно говореше, направи на милите наивни момичета впечатление на доста надменна жена и прекалено склонна да приказва за знатните си роднини. Но Рода била тъкмо такава, каквато човек можел да желае — най-откровеното, най-доброто, най-приятното същество — може би се нуждаела от малко повече изисканост, но пък била тъй добродушна! И момичетата започнаха веднага да си говорят на малки имена.