Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 156

— Сега отиваме да погнем Наполеон, сър — каза Добин, поизплашен от яростта на стария човек, чиито вени на челото се бяха издули и който седеше и удряше със свит юмрук по книжата си. — Ние ще го пипнем, сър — маркизът е вече в Белгия и всеки ден чакаме заповед за тръгване.

— Не му давайте да отдъхне. Върнете се с главата на онзи злодей, сър. Застреляйте този страхливец, сър — крещеше Седли. — Сам аз бих влязъл в армията, ако не бях съсипан и стар — разорен от онзи проклет мошеник — и от бандата крадци и измамници в тази страна, които аз издигнах, сър, и които сега се разхождат с екипажите си — прибави той с пресекнал глас.

Добин се смая не малко при вида на този добър, стар приятел, почти побъркан от сполетялото го нещастие и влуден от старчески гняв. Жалете покрусения джентълмен — вие, които считате парите и доброто име за най-голямо благо; да, за такива ги считат и в Панаира на суетата.

— Да — продължи той, — понякога човек държи змии в пазвата си и ги топли, а сетне те го ухапват. Понякога човек сам слага просяка на коня и после той пръв го стъпква. Вие знаете за кого говоря, момчето ми. Говоря за един възгордял се с богатството си злодей от Ръсъл Скуеър, когото познавах, когато нямаше и един шилинг, и за когото се моля да го видя просяк — такъв, какъвто беше, когато му подадох ръка за помощ.

— Чух нещо за това, сър, от моя приятел Джордж — каза Добин, който с нетърпение чакаше разговорът да стигне дотук. — Кавгата между вас и баща му го нарани твърде много, сър. И дори ви нося известие от него.

— Аха, за това, значи, сте дошли, така ли? — извика старият човек, като скочи. — Какво! Може би той ми съчувствува, така ли? Много мило от страна на този оперен франт, с неговото контешко държане и хайлайфска надутост. Все още ли се навърта около дома ми? Ако синът ми имаше смелостта на мъж, щеше да го застреля. Той е също такъв злодей като баща си. Не позволявам да се споменава името му в дома ми. Проклинам деня, когато го пуснах там; и предпочитам да видя дъщеря си умряла пред краката ми, отколкото омъжена за него.

— Джордж не е виновен за свирепостта на баща си, сър. Любовта на дъщеря ви към него е толкова негово дело, колкото и ваше. Кой сте вие, та да си играете с чувствата на двама млади хора и по ваша воля да сломявате сърцата им?

— Не забравяйте, че неговият баща скъсва годежа — извика старият Седли. — Аз съм този, който го забранява. Неговото семейство и моето са разделени завинаги. Паднал съм ниско, но не чак дотолкова, не, не. Можете да кажете това на цялата сган — на сина, на бащата, на сестрите, на всички.