Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 148

От пансиона на мис Пинкъртън неуморимата мисис Бют проследи пътя на Шарп и дъщеря му назад към квартирата им на Грийк Стрийт, която покойният художник бе заемал; и където портретите на хазайката в бяла атлазена рокля и на съпруга й с пиринчени копчета, нарисувани от Шарп вместо наема за тримесечието, все още красяха стените на приемната. Мисис Стоукс беше общителна жена и бързо разправи всичко, което знаеше за мистър Шарп, какъв бил разпуснат и беден; добродушен и забавен; как винаги бил преследван от пристави и кредитори; как, за ужас на хазайката, която просто не могла да понася съпругата му, той се оженил за последната едва наскоро преди смъртта й; и каква особена малка хитруша била дъщеря му; как карала всички да се смеят на шегите и закачките й; как сама носела ракията от кръчмата и как я познавали във всички ателиета на квартала. Накъсо казано, мисис Бют доби такива пълни знания за родословието, образованието и поведението на новата си племенница, които едва ли биха доставили голямо удоволствие на Ребека, ако тя би знаела за предприетото разследване.

Мис Кроли бе обсипана с благодатта на тези усърдни разследвания. Мисис Родън Кроли била дъщеря на оперна балерина. Самата тя също танцувала. Служела и за модел на художници. Възпитавана била тъй, както подобава на дъщерята на една такава майка. Пиела джин с баща си и т.н. и т.н. Пропаднала жена се омъжила за пропаднал мъж; и поуката, която трябваше да се изведе от разказа на мисис Бют, бе, че злодейството на тази двойка е непоправимо и че никой свестен човек не би трябвало да има нещо общо с тях.

Това бяха материалите, които благоразумната мисис Бют насъбра в Парк Лейн, това бяха амунициите и провизиите, които служеха за подкрепления на къщата срещу обсадата, която тя знаеше, че Родън и жена му ще предприемат срещу мис Кроли.

Но ако в приготовленията й можеше да се намери някаква грешка, тя се състоеше в това, че бе прекалено ревностна; всичко вършеше прекалено усърдно. Тя безсъмнено бе направила мис Кроли по-болна, отколкото бе необходимо; и макар старата жена да се бе подчинила на господството й, то бе толкова строго и неумолимо, че жертвата бе склонна да избяга от него при първата появила се на пътя й възможност. Властните жени, тези украшения на женския пол — жените, които нареждат всичко за всекиго и знаят по-добре от засегнатия кое е най-добро за ближните им, понякога не мислят за възможността от домашен бунт, нито пък за друга неприятна последица, произтичаща от прекалено строгата им власт.

Така например мисис Бют имаше най-добрите намерения в света и се съсипваше до смърт, като се лишаваше от сън, от храна и от чист въздух заради немощната си зълва, обаче тя отиде толкова далеч в убеждението си, че старата жена е болна, че едва ли не успя да я сложи в гроба. Един ден разкри на аптекаря, мистър Клъмп, своята пожертвователност и резултатите от нея.