Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 139

И тъй, млади девойки, бъдете предпазливи; внимавайте как се сгодявате. Пазете се да не обичате откровено; никога не издавайте всичко, което чувствувате, или пък (още по-добре) чувствувайте само малко. Вижте какви са последиците, когато проявявате преждевременна искреност и доверчивост, и не се доверявайте нито на себе си, нито на другите. Омъжвайте се тъй, както правят това във Франция, където ролята на шаферки и довереници играят адвокатите. Най-малкото, никога не изпитвайте чувства, които могат да ви навредят, нито давайте обещания, които не можете в известен момент да измените или да оттеглите. Този е пътят, който ще ви осигури успех, ще ви донесе почит и добро име в Панаира на суетата.

Ако Амелия би могла да чуе какво се говореше за нея в онова общество, от което бащиното й разорение току-що я бе изпъдило, тя би видяла какви са престъпленията й и как напълно е изложила доброто си име. Мисис Смит никога не беше виждала такова престъпно неблагоразумие; мисис Браун винаги беше порицавала такива ужасни фамилиарности и краят можеше да служи за предупреждение на нейните дъщери.

— Капитан Озбърн, разбира се, не можеше да се ожени за дъщерята на един разорен човек — казваха госпожици Добин. — Достатъчно е, че е бил измамен от бащата. А що се отнася до онази малка Амелия, нейната глупост бе надминала всяка възможна…

— Всяка възможна какво? — изрева капитан Добин. — Не бяха ли сгодени още от детинство? Не беше ли това равнозначно на брак? Нека само някой посмее да изрече и една дума против най-милата, най-чистата, най-нежната, най-ангелската от всички млади жени!

— Ха, Уилям, няма защо на нас да се перчиш така. Ние не сме мъже. Ние не можем да се сражаваме с тебе — каза мис Джейн. — Не сме казали нищо против мис Седли, освен това, че цялото й поведение винаги е било най-неблагоразумно, да не го наречем и по-лошо; както и това, че родителите й са хора, които положително си заслужават нещастията.

— Сега, когато мис Седли е свободна, няма ли да е по-добре ти да й направиш предложение, а, Уилям? — запита саркастично мис Ана. — Ще бъде една действително подходяща семейна връзка. Ха! Ха!

— Аз да се оженя за нея! — каза Добин, като поруменя силно и заговори много бързо. — Ако вие, млади девойки, сте винаги готови да сменяте любимите си, мислите ли, че и с нея е същото? Смейте се и се подигравайте на този ангел. Тя не може да ви чуе; освен това е бедна и нещастна и заслужава да й се надсмивате. Продължавай да се подиграваш, Ана. Ти си духовитият член на семейството и останалите обичат да те слушат.

— Трябва пак да ти кажа Уилям, че тук не сме в казарма — забеляза мис Ана.

— В казарма, бога ми… бих желал да чуя някой в казармата да каже това, което вие казвате — извика този разгневен британски лъв. — Бих желал да чуя някой мъж да пророни една думичка против нея, бога ми. Но мъжете не приказват по този начин, Ана. Само жените се събират и съскат, и крещят, и грачат. Хайде, махай се — не започвай да плачеш. Казах само, че сте две гъски — смили се Уилям Добин, като забеляза, че зачервените очи на мис Ана се овлажниха както обикновено. — Добре, добре, не сте гъски, лебеди сте — само, моля ви, оставете мис Седли на мира.