Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 137
Уилям Текери
И по общо правило, което може да успокои съвестта на всички склонни към жестокост кредитори, изглежда, че всички изпаднали в затруднение хора не са напълно честни. Те спотайват нещо; преувеличават възможностите за печалба; скриват истинското положение на нещата; казват, че работите се намират в цветущо състояние, когато всъщност са безнадеждни; ходят с усмихнати лица (и колко тъжна е тази усмивка!) до самия миг на катастрофата — готови са да се възползуват от всеки повод да забавят хода на събитията или да задържат известни суми, само и само да отложат неизбежния крах с още няколко дни. «Долу всяка подобна нечестност!» — казва възторжено кредиторът и хули своя провален противник. «Ти, глупак такъв, защо се хващаш за сламката?» — казва спокойният здрав разум на потъващия човек. «Мошенико, защо се боиш да влезеш в списъка на разорените?» — казва благосъстоятелният на клетника, потъващ в черния поток. Кой не е забелязал готовността, с която най-близките приятели и най-честните хора се подозират и се обвиняват в измама, когато имат някакви парични разправии? Това става с всички. И предполагам, всички са прави, а светът е измамник.
Озбърн не можеше да понесе мисълта за получаваните по-рано от него облаги и тази мисъл го дразнеше и вбесяваше. Направените ни от някого добрини винаги засилват неприязънта ни към този човек. Най-после той трябваше да скъса и годежа между дъщерята на Седли и сина си; и тъй като работата бе отишла твърде далеч и щастието и може би доброто име на девойката щяха да бъдат провалени, необходимо бе да се изнамерят най-силните основания за това скъсване и Джон Озбърн трябваше да докаже, че Джон Седли е действително лош човек.
При срещите на кредиторите той се държеше към Седли с такава жестокост и високомерие, че това едва ли не сломи сърцето на разорения нещастник. Забрани всякакви срещи между Джордж и Амелия — като застрашаваше младежа с анатемосване, ако наруши заповедта му, и хулеше клетата невинна девойка като някоя най-подла и най-изкусна хитруша. Едно от най-важните условия при гнева и омразата е, че трябва да разпространявате лъжи против обекта на ненавистта си и сам да им вярвате, за да можете, както вече казахме, да бъдете последователни.
Когато големият удар дойде — обявяването в несъстоятелност, излизането от къщата на Ръсъл Скуеър, постановлението, че всичко е свършено между нея и Джордж — че всичко е свършено между нея и любовта, между нея и щастието, между нея и вярата й в света, — едно грубо писмо от Джон Озбърн й обясни с няколко сурови думи, че поведението на баща й е такова, щото всички връзки между семействата трябва да се скъсат, — когато, значи, последният удар дойде, той не я разтърси тъй силно, както родителите й, както майка й очакваше (тъй като Джон Седли бе потънал само в развалините на собствените си работи и на собствената си погазена чест). Амелия прие новината бледа и спокойна. Това само потвърждава мрачните предчувствия, които тя отдавна изпитваше. То бе само прочитането на присъдата — присъдата за престъплението, в което отдавна бе виновна — престъплението да обича когото не трябва, да обича прекалено и против разума. Тя и сега не разкриваше мислите си повече от по-рано. Сега, когато се бе убедила, че всяка надежда е отлетяла, тя едва ли бе по-нещастна от по-преди, когато чувствуваше, но не смееше да признае, че всичко е свършено. Така че тя се премести от голямата къща в малката, без да усети някаква разлика; през повечето време си стоеше в мъничката стая, вехнеше мълчаливо и чезнеше ден след ден. Не искам да кажа, че всички жени са такива. Скъпа мис Булък, аз не мисля, че