Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 137

И по общо правило, което може да успокои съвестта на всички склонни към жестокост кредитори, изглежда, че всички изпаднали в затруднение хора не са напълно честни. Те спотайват нещо; преувеличават възможностите за печалба; скриват истинското положение на нещата; казват, че работите се намират в цветущо състояние, когато всъщност са безнадеждни; ходят с усмихнати лица (и колко тъжна е тази усмивка!) до самия миг на катастрофата — готови са да се възползуват от всеки повод да забавят хода на събитията или да задържат известни суми, само и само да отложат неизбежния крах с още няколко дни. «Долу всяка подобна нечестност!» — казва възторжено кредиторът и хули своя провален противник. «Ти, глупак такъв, защо се хващаш за сламката?» — казва спокойният здрав разум на потъващия човек. «Мошенико, защо се боиш да влезеш в списъка на разорените?» — казва благосъстоятелният на клетника, потъващ в черния поток. Кой не е забелязал готовността, с която най-близките приятели и най-честните хора се подозират и се обвиняват в измама, когато имат някакви парични разправии? Това става с всички. И предполагам, всички са прави, а светът е измамник.

Озбърн не можеше да понесе мисълта за получаваните по-рано от него облаги и тази мисъл го дразнеше и вбесяваше. Направените ни от някого добрини винаги засилват неприязънта ни към този човек. Най-после той трябваше да скъса и годежа между дъщерята на Седли и сина си; и тъй като работата бе отишла твърде далеч и щастието и може би доброто име на девойката щяха да бъдат провалени, необходимо бе да се изнамерят най-силните основания за това скъсване и Джон Озбърн трябваше да докаже, че Джон Седли е действително лош човек.

При срещите на кредиторите той се държеше към Седли с такава жестокост и високомерие, че това едва ли не сломи сърцето на разорения нещастник. Забрани всякакви срещи между Джордж и Амелия — като застрашаваше младежа с анатемосване, ако наруши заповедта му, и хулеше клетата невинна девойка като някоя най-подла и най-изкусна хитруша. Едно от най-важните условия при гнева и омразата е, че трябва да разпространявате лъжи против обекта на ненавистта си и сам да им вярвате, за да можете, както вече казахме, да бъдете последователни.

Когато големият удар дойде — обявяването в несъстоятелност, излизането от къщата на Ръсъл Скуеър, постановлението, че всичко е свършено между нея и Джордж — че всичко е свършено между нея и любовта, между нея и щастието, между нея и вярата й в света, — едно грубо писмо от Джон Озбърн й обясни с няколко сурови думи, че поведението на баща й е такова, щото всички връзки между семействата трябва да се скъсат, — когато, значи, последният удар дойде, той не я разтърси тъй силно, както родителите й, както майка й очакваше (тъй като Джон Седли бе потънал само в развалините на собствените си работи и на собствената си погазена чест). Амелия прие новината бледа и спокойна. Това само потвърждава мрачните предчувствия, които тя отдавна изпитваше. То бе само прочитането на присъдата — присъдата за престъплението, в което отдавна бе виновна — престъплението да обича когото не трябва, да обича прекалено и против разума. Тя и сега не разкриваше мислите си повече от по-рано. Сега, когато се бе убедила, че всяка надежда е отлетяла, тя едва ли бе по-нещастна от по-преди, когато чувствуваше, но не смееше да признае, че всичко е свършено. Така че тя се премести от голямата къща в малката, без да усети някаква разлика; през повечето време си стоеше в мъничката стая, вехнеше мълчаливо и чезнеше ден след ден. Не искам да кажа, че всички жени са такива. Скъпа мис Булък, аз не мисля, че вашето сърце ще се сломи по този начин. Вие сте една здраво разсъждаваща млада жена с правилни възгледи. Не се осмелявам да кажа същото и за себе си; сърцето ми е страдало и, трябва да призная, преживяло е страданията. Но има някои души, тъй нежно устроени, тъй деликатни и тъй крехки!