Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 138

Когато старият Джон Седли мислеше за връзката между Джордж и Амелия или намекваше за нея, той вършеше това с неприязън, която беше почти толкова голяма, колкото проявената от мистър Озбърн. Той хулеше Озбърн и семейството му, като ги наричаше безсърдечни, зли и неблагодарни. Никоя земна сила, кълнеше се той, не би го принудила да омъжи дъщеря си за сина на такъв злодей. Той заповяда на Еми да изгони Джордж от ума си и да му върне всички подаръци и писма, които някога е получавала от него.

Тя обеща, че ще го послуша, и се постара да го стори. Скри получените от него две-три дрънкулки; а що се отнася до писмата, извади ги от мястото, където ги пазеше; препрочете ги — като че ли вече не ги знаеше наизуст, — но не можа да се раздели с тях. Това усилие бе прекалено голямо за нея; и тя отново ги сложи в пазвата си — също както сте виждали някоя жена да гали умряло дете. Младата Амелия чувствуваше, че ако се откъсне от тази последна утеха, или ще умре, или ще загуби ума си. Как поруменяваше и как цяла светваше, когато тези писма идваха! Как изтичваше с туптящо сърце да ги прочете, без да я видят! Ако биха студени, как превратно ги тълкуваше тази нежна душица и каква топлота им вливаше! Ако бяха кратки или егоистични, какви извинения изнамираше тя за автора им!

Тя съзерцаваше и съзерцаваше тези няколко неструващи нищо хартии. Живееше в миналия си живот, тъй като, изглежда, всяко писмо й напомняше някоя случка от него. Как добре си спомняше всичко! Погледите му, гласа му, облеклото му, какво бе казал и как го бе казал — всички тези спомени и останки на умрели чувства бяха едничкото, което сега имаше на този свят. А целта на живота й беше да бди над трупа на любовта.

Тя гледаше към смъртта с неизразимо ожидание. «Тогава — мислеше си тя — ще мога винаги да го следвам.» Аз не възхвалявам поведението й, нито пък я давам за пример на мис Булък. Мис Булък знае да направлява чувствата си по-добре, отколкото това клето малко същество. Мис Б. никога не би страдала така дълбоко, както беше сторила тази безразсъдна Амелия, не би отдала безвъзвратно любовта си; не би подарила сърцето си, без да получи нищо — само едно несигурно обещание, което в един миг бе останало без стойност. Дългият годеж е договор, който едната страна е свободна да спази или наруши, но който заангажира целия капитал на другата.