Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 133

Истината ни задължава да признаем: Ребека се бе омъжила точно за такъв човек. В неговия дом имаше всичко, освен готови пари, от които домакинството им доста наскоро почувствува нужда. Един ден, като четяха вестника, те стигнаха до съобщението: «Поручик Дж. Озбърн става капитан чрез откупуване чина на Смит.» Тогава Родън изрече споменатата вече забележка за любимия на Амелия, което доведе до посещението им на Ръсъл Скуеър.

Когато Родън и жена му поискаха да поговорят с капитан Добин на разпродажбата и да чуят подробности около бедата, която бе сполетяла старите приятели на Ребека, капитанът бе изчезнал. Това, което успяха да научат, им бе разказано от случаен преносвач или посредник на търга.

— Погледни онези с кривите човки — каза Беки, като се качваше много развеселена във файтона с картината под мишница. — Приличат на лешояди след сражение.

— Не знам, миличка, никога не съм бил в сражение. Попитай Мартингейл; той беше в Испания като адютант на генерал Блейзис.

— Мистър Седли беше много мил и стар човечец — каза Ребека. — Искрено съжалявам, че се е разорил.

— О, хората на борсата са свикнали на това, знаеш — отвърна Родън и махна една муха от ухото на коня.

— Как ми се искаше да купим от порцелановите сервизи, Родън! — продължи сантиментално съпругата му. — Двадесет и пет гвинеи за онова малко пиано бе ужасно голяма сума. Избрахме го от магазина на Бродууд за Амелия, когато завърши училището. Тогава струваше само тридесет и пет гвинеи.

— Онзи — как се наричаше. — Озбърн, навярно сега ще се откаже от нея, след като семейството е разорено. Как ли ще страда хубавичката ти малка приятелка, а, Беки?

— О, ще й мине — каза с усмивка Беки и те продължиха пътя си, като заговориха за нещо друго.

Глава XVIII

Кой свиреше на купеното от капитан Добин пиано

За момент разказът ще ни отведе сред някои много забележителни събития и личности и ще се хване за полите на историята. Когато орлите на Наполеон Бонапарт, корсиканския парвеню, литнаха от Прованс, където бяха кацнали след кратък престой на Елба, те прехвръкваха от камбанария на камбанария, и най-после стигнаха кулите на «Нотр Дам». Чудя се дали при този свой полет императорските птици можеха да видят какво става в едно малко кътче на енорията Блумсбъри, в Лондон, което изглеждаше толкова заспало, че дори и пърхането, и пляскането на тези мощни криле там оставаше незабелязано!

«Наполеон е пристигнал в Кан.» Подобна новина може да създаде паника във Виена и да накара Русия да изпусне картите и да си зашушука с Прусия, а Метерних и Талейран да заклатят заедно глави, докато принц Харденберг и дори настоящият маркиз Лондондери можеха да се почувствуват озадачени. Но какво въздействие можеше да окаже тази новина на една млада девойка на Ръсъл Скуеър, пред чиято врата нощният пазач съобщаваше напевно часовете, докато тя спеше; която, ако се разхождаше по площада, беше предпазвана от оградите, а също и от пазителите на реда; която, ако трябваше да измине дори и късото разстояние до Саутхамптън Роуд, за да си купи някаква панделка, беше следвана от черния Самбо с огромен бастун; за която се грижеха толкова ангели-пазители, със и без заплати, бдяха над нея, обличаха я, слагаха я да спи и не я изпущаха от погледа си? Милостиви боже, не е ли жестоко, че голямата съдбоносна борба на империята не можеше да се води, без да повлияе върху участта на едно клето, малко, безвредно осемнадесетгодишно момиче, което гугукаше, целуваше плахо или бродираше муселинени якички на Ръсъл Скуеър? И тебе ли, мило домашно цвете, и тебе ли ще прекърши бушуващата буря на войната, макар и да се гушиш под заслона на Холбърн? Да; Наполеон залага за последен път, и щастието на клетата малка Еми Седли по някакъв си начин е свързано с него.