Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 131

Старата леля твърде много се бавеше със своето «примиряване». Бе изминал цял месец. Мистър Баулс отказваше да пусне Родън в къщата й, а също и слугите му нямаха достъп там. Писмата му се връщаха неотваряни. Мис Кроли не мръдваше навън — тя не се чувствуваше добре, — а мисис Бют продължаваше да стои пред нея и нито за миг не я напускаше. Както Кроли, така и жена му предчувствуваха, че нейното продължително присъствие там предвещава някаква беда.

— Божичко, сега вече започнах да разбирам защо тя все гледаше да ни събере в Куинс Кроли — казваше Родън.

— Каква хитра женица! — възкликна Ребека.

— Ех, аз не съжалявам, а май че и ти — провикна се капитанът, все още обхванат от силна любов към жена си, която вместо отговор го възнагради с целувка, като се почувствува не малко задоволена от великодушната вяра, която съпругът й имаше в нея.

«Ако би имал малко повече мозък — мислеше си тя, — може би щях да успея да направя нещо от него.» Но тя никога не го оставяше да долови мнението, което имаше за него, като с неуморима любезност слушаше разказите му за онова, което ставаше в конюшнята и в полковата столова; смееше се на всичките му шеги; показваше най-голям интерес към Джек Спетърдеш, чийто впрегатен кон остарял, към Боб Мартингейл, когото арестували в един игрален дом, и към Том Синкбарс, който щял да вземе участие в конните надбягвания. Когато той се прибираше, тя се държеше живо и весело; когато искаше да излиза, и тя настояваше той да не остава вкъщи; когато беше у дома, тя му свиреше и пееше, правеше му хубави напитки, надзираваше приготвянето на вечерята му, топлеше чехлите му и потапяше душата му в удобства. Чувал съм баба ми да казва, че най-добрите жени са лицемерни. Ние не знаем колко те скриват от нас, как стоят нащрек, когато изглеждат най-безизкуствени и доверчиви; колко често техните искрени усмивки, които тъй лесно се появяват на устните им, са само изкуствени средства, с които ни умилостивяват, бягат от истината или ни обезоръжават. Не казвам, че такъв е случаят само с кокетните — същото се отнася и до образците на домашна добродетел, до онези, които служат за пример на женско съвършенство. Кой не е виждал как една жена скрива тъпотата на глупавия си съпруг или пък укротява яростта на свирепия? Ние приемаме това приятно на вид робско подчинение и хвалим жената за него; и тази хубава измама ние наричаме истина. Една добра къщовна жена е по необходимост шарлатанка; и съпругът на Корнелия е бил измамен, също както и Потифар — само че по различен начин.