Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 132

Чрез тези прояви на внимание опитният нехранимайко Родън Кроли бе превърнат в един много щастлив и покорен женен мъж. Той вече не посещаваше предишните си свърталища. Веднъж или дваж запитаха за него в клубовете му, но не почувствуваха много отсъствието му; в тези павилиони на Панаира на суетата хората не усещат много силно липсата на подобните си. Уединената му съпруга, винаги усмихната и весела, малката му удобна квартира, вкусните яденета и прекараните в семейния кът вечери притежаваха всичкия чар на нещо ново и скрито от другите. Бракът не бе още обявен пред света, нито пък във вестник «Морнинг пост». Всичките му кредитори щяха да се впуснат вкупом върху му, ако знаеха, че се е свързал с една жена без богатство. «Моите роднини няма да ви изпъдят» — казваше Беки с малко горчив смях; и тя бе напълно доволна да чака, докато старата леля се сдобреше с тях, че след това да изяви претенции за мястото си в обществото. Така че тя живееше в Бромптън, като междувременно не виждаше никого или само онези малцина от приятелите на съпруга си, които бяха допускани до столовата й. Те всички бяха очаровани от нея. Малките вечери, смехът и бъбренето и след това музиката доставяха радост на всички, които участвуваха в тези удоволствия. На майор Мартингейл никога не му хрумваше да поиска да види акта за женитбата. Капитан Синкбарс бе напълно очарован от умението й да прави пунш. А младият поручик Спетърдеш (който обичаше да играе пикет и когото капитан Кроли често канеше) бе просто сразен от мисис Кроли. Но нейната предпазливост и скромност не я напущаха нито за миг, пък и репутацията на Кроли като ревнив и войнствен офицер служеше за отлична защита на малката му женичка.

В този град има джентълмени от много добри семейства и твърде известни сред обществото, които никога не са влизали в приемната на една дама; така че за женитбата на Родън Кроли може би се разказваше в неговия роден край, където, разбира се, мисис Бют бе разнесла новината, обаче в Лондон или се съмняваха в нея, или не бяха я научили, или изобщо не приказваха за това. Той си живееше удобно на кредит. Имаше голям капитал от дългове, с които, ако са благоразумно разпределени, човек може да кара дълги години и с които мнозина съумяват да преживяват сто пъти по-добре и от хората с готови пари. Та кой от тези, които се движат по лондонските улици, не може да посочи поне десетина мъже, возещи се в прекрасни екипажи, докато той върви пешком, които са известни в модното общество, които търговците с поклон изпращат до екипажите им, които не се лишават от нищо и които никой не знае от какво живеят? Виждаме Джек Трифтлес да се разхожда из парка или да се стрелка с файтона си по Пел Мел и отиваме на вечерите му, където се поднасят превъзходни блюда. «Как е започнало това — казваме ние — и как ли ще свърши?» «Драги приятелю — чух веднъж Джек да казва, — аз имам дългове във всички европейски столици.» Краят трябва да дойде някой ден, обаче междувременно Джек си живее чудесно; хората с удоволствие стискат ръката му, не обръщат внимание на тъмните историйки, които от време на време се шепнат за него, и заявяват, че е добродушен, весел, безразсъден човек.