Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 130

Накъсо казано, една вечер то пристигна в една много малка къщичка на тясната уличка, отклоняваща се от Фулъм Роуд — една от онези улички, които имат най-романтични имена (тази например се наричаше улица Ана-Мария) и чиито къщи приличат на кукленски домове; където ви се струва, че хората, поглеждащи от прозорците на първия етаж, седят с нозе в приемната; където по храстите в малките градинки отпред вечно цъфтят детски престилки, малки червени чорапки, шапчици и други такива; откъдето чувате звуци на клавесин и момински песни; и накъдето вечер виждате чиновниците от Сити да се тътрят уморено. Тук именно беше домът на мистър Клен, чиновник на мистър Седли, и в това убежище добрият стар джентълмен подслони глава с жена си и дъщеря си, щом ударът настъпи.

Когато до Джоз Седли стигна новината за семейното нещастие, той постъпи тъй, както би постъпил всеки с неговия нрав. Не се върна в Лондон, обаче писа на майка си да се отнесе до пълномощниците му и да изтегли от тях толкова пари, колкото е необходимо, та добрите му покрусени родители да не се боят от нищетата. Като стори това, Джоз продължи да си живее в семейния пансион в Челтнам също както и по-рано. Излизаше на разходка с двуколката си; пиеше си кларета; играеше си бридж; разправяше индийските си историйки, а ирландската вдовица го утешаваше и ласкаеше както обикновено. Паричният му подарък, колкото и да бе добре дошъл, направи слабо впечатление на родителите му; и аз съм чувал Амелия Седли да казва, че първия ден, в който видяла баща си да вдига глава след нещастието, било, когато получила пакета с вилиците и лъжиците, изпратени с поздравите на младите борсови посредници. И тогава той избухнал в плач като малко дете, развълнуван от случката повече и от жена си, на която те били подарени. Едуард Дейл, младшият съдружник във фирмата, който бе купил тези прибори, беше твърде много запленен от Амелия, на която направи предложение за женитба въпреки случилото се нещастие. В 1820 година той се ожени за мис Луиза Кътс (дъщеря на Хайъм и Кътс, известни търговци на зърнени храни), която имаше доста добри доходи; и сега живее в охолство и с многобройна челяд в елегантната си вила на Мюзуел Хил. Но нека споменът за този добър човечец не ни отклонява от нашия главен разказ.

Читателите ни, надявам се, имат достатъчно добро мнение за капитан и мисис Кроли, та да предположат, че може да им хрумне да отидат на гости в едно тъй далечно място като Блумсбъри, ако са знаели, че семейството, което са искали да почетат с посещението си, вече е не само на заден план в обществото, но е и без пари и не може в нищо да им бъде полезно. Ребека бе много изненадана, когато видя, че удобната стара къща, където я бяха посрещнали любезно, бе нападната от купувачи и продавачи на търг и нейните интимни семейни ценности бяха осквернявани и ограбвани от чужди хора. Един месец след бягството си тя се бе сетила за Амелия, и Родън, разсмивайки се гръмко, бе изразил съгласието си да се види отново с младия Озбърн. «Той е много удобен познайник, Бек — прибави този шегаджия. — Бих желал да му продам и друг кон, Бек. Бих желал също да изиграя още няколко партии билярд с него. Точно сега той може да ни бъде това, което аз наричам полезен, мисис Кроли — ха, ха!» Няма защо да се предполага от тези негови думи, че Родън Кроли умишлено е възнамерявал да измами Озбърн на хазарт. Той само желаеше да се възползува от играта му по начина, който всеки обичащ спорта джентълмен от Панаира на суетата смята за свое право спрямо съседа си.