Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 123

На втория ден след предложението на сър Пит слънцето изгря както обикновено и в обичайния час Бети Мартин, прислужницата на горния етаж, почука на спалнята на възпитателката.

Никой не отговори и тя почука отново. Тишината и този път остана ненарушена; и Бети, с топлата вода в ръце, отвори вратата и влезе в стаята.

Покритото с памучна покривка малко бяло легло беше гладко и спретнато както предишния ден, когато Бети със собствените си ръце бе помогнала да го оправят. Две малки денкчета стояха вързани в единия край на стаята, а на масата пред прозореца — върху игленичето — голямото дебело иглениче с розова подплата, направено във форма на дамска нощна шапчица се намираше писмо. Навярно то бе стояло там цяла нощ.

Бети пристъпи на пръсти към него, сякаш се боеше да не го събуди — погледна го, огледа и стаята с много доволен и учуден вид, взе писмото и се ухили широко, като го въртеше в ръце, след което най-сетне го занесе долу, в стаята на мис Бригс.

Бих искал да знам как Бети можа да разбере, че писмото бе за мис Бригс. Цялото образование на Бети се заключаваше в това, което бе научила в неделното училище на мисис Бют Кроли, и тя можеше да чете английски толкова, колкото и староеврейски.

— Я, мис Бригс! — възкликна момичето. — О, мис, нещо трябва да се е случило! В стаята на мис Шарп няма никой. Никой не е спал в леглото, избягала е и е оставила това писмо за вас, мис.

— Какво! — провикна се Бригс, като изпусна гребена, а тънкия кичур коса падна над раменете й. — Бягство! Мис Шарп избягала! Какво, какво е това? — И тя счупи любопитно печата и, както казват, «изгълта съдържанието» на отправеното до нея писмо.

«Скъпа мис Бригс,

Вашето нежно и благородно сърце ще ми съчувствува, ще ме съжали и ще ми прости. Със сълзи, с благословии и с молитви напущам дома, където клетото сираче намери доброта и обич. Но има други изисквания, по-мощни от тези на благодетелката ми, които ме принуждават да се махна от къщата й. Отивам там, където е дългът ми — при съпруга си. Да, аз съм омъжена. Съпругът ми заповядва да се прибера в нашия скромен дом. Скъпа мис Бригс, съобщете тази новина на моята скъпа, на моята обична благодетелка, а нежното Ви съчувствие ще Ви подскаже как да сторите това. Кажете й, че преди да си отида, аз съм плакала върху нейната скъпа за мене възглавница — тази възглавница, която тъй често оправях, когато бе болна, и край която отново жадувам да бдя. О, с каква радост ще се върна в милия дом на Парк Лейн! Как треперя при мисълта за отговора, от който ще зависи участта ми! Когато сър Пит благоволи да ми предложи ръката си и да ми направи тази чест, която обичната мис Кроли каза, че напълно заслужавам (благославям я за това, че смята клетото сираче достойно да й бъде сестра), аз му казах, че вече съм съпруга другиму. Дори и той ми прости. Но аз нямах достатъчно смелост да му открия всичко, да му кажа, че не мога да му стана жена, понеже съм негова дъщеря! Тъй като съм венчана за най-добрия и най-великодушния от всички мъже — Родън на мис Кроли сега е моят Родън. По негова заповед аз отварям устни за това признание и отивам да го последвам в нашия скромен дом, както бих го последвала навсякъде в света. О, моя превъзходна и добра приятелко, застъпете се пред обичната леля на моя Родън за него и за клетата девойка, към която цялото му благородно семейство показа такава несравнима обич. Помолете мис Кроли да приеме своите деца. Не мога да кажа нищо повече, освен да изпрося благословии за всички в милия дом, който напущам. За всички ви се моля.

Полунощ

Вашата предана и благодарна:

Ребека Кроли»