Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 113

— О, сър Пит! — каза Ребека много развълнувана.

— Кажете да, Беки — продължи сър Пит. — Аз съм стар човек, но съм добър. Ще ме бива още двадесет години. Ще ви направя щастлива, ще видите. Ще вършите, каквото си искате; ще харчите, колкото желаете; и ще си живеете както ви е угодно. Ще ви завещая една сума. Ще направя всичко, както му е редът. Погледнете! — и старият човек падна на колене и се захили като сатир.

Ребека се дръпна назад, а по лицето й се изписа изумление. През време на цялата тази история нито веднъж не бяхме я виждали да изгуби присъствие на духа, но сега тя го изгуби и пророни няколко от най-искрените сълзи, които някога са падали от очите й.

— О, сър Пит! — каза тя. — О, сър, аз… аз съм вече омъжена.

Глава XV

В която съпругът на Ребека се появява за кратко време

Всеки читател със сантиментална природа (а друг ние не желаем) трябва много да е харесал картината, с която завърши последното действие на нашата малка драма; защото какво може да е по-хубаво от образа на Любовта на колене пред Красотата.

Но когато Любовта чу от Красотата страшното признание, че тя вече е омъжена, той изведнъж скочи прав, след като бе коленичил унизен на килима, издавайки такива възклицания, които изплашиха бедната малка красавица повече, отколкото в момента, когато направи признанието си.

— Омъжена; вие се шегувате! — провикна се баронетът след първото избухване на ярост и удивление. — Вие ми се подигравате, Беки! Кой ще се омъжи за вас, когато не притежавате нито един шилинг?!

— Омъжена! Омъжена! — каза Ребека в припадък на плач. Гласът й се задушаваше от вълнение, носната й кърпичка бе притисната до очите и тя бе склонила глава върху камината. Това беше картина на истинска скръб, която можеше да смекчи и най-коравото сърце. — О, сър Пит, скъпи сър Пит, не ме смятайте за неблагодарна след всичката доброта, която проявихте към мене. Едничко вашето великодушие можа да изтръгне тайната ми.

— По дяволите великодушието ми! — изрева сър Пит. — Кой е човекът, за когото сте омъжена? Къде стана това?

— Нека се върна при вас в имението, сър! Нека се грижа за вас тъй вярно, както и по-рано! Не ме отделяйте от скъпия Куинс Кроли, моля ви!

— Значи, синковецът ви е изоставил, така ли? — каза баронетът, като си въобразяваше, че е започнал да схваща работата. — Добре, Беки — върнете се, ако желаете. Човек не може да изяде сладкиша си и пак да си го има. Както и да е, аз ви направих почтено предложение. Върнете се като възпитателка — нека стане както вам е угодно. — Тя протегна ръка. Плачът й бе толкова горчив, че просто можеше да сломи сърцето й; къдриците бяха паднали на челото й и върху мраморната камина, където бе склонила глава.

— Значи, мошеникът избяга, а? — каза сър Пит, като правеше усилие да я утеши. — Това няма значение, Беки. Аз ще се погрижа за вас.

— О, сър! За мене ще е гордост да се върна в Куинс Кроли и да се грижа за децата и за вас както по-рано, когато казвахте, че сте доволен от работата на клетата ви Ребека. Когато си помисля за това, което току-що ми предложихте, сърцето ми се изпълва с признателност — наистина се изпълва. Аз не мога да ви бъда жена, сър; но нека — нека бъда ваша дъщеря!