Читать «Първото семейство» онлайн - страница 81

— Бях луд по онова самолетче. Татко Джак ми го даде. Беше модел на «Скайхок».

— Знам — каза Роз. — Ани ми каза. Затова го мразех! Защото знаех какво му беше направило летенето с истински скайхок. — Тя измъкна китката си от отпуснатата му хватка и плъзна ръка около врата му. — Защото знаех, че същият проклет самолет ще те откъсне от мен.

— Да — промърмори Стив. — Знаеш ли, преди няколко месеца мислех, че знам всичко, но сега… — Той поклати глава и въздъхна. — Имам чувството, че започвам отначало. — Стив се обърна по гръб.

Увиснала на врата му, Роз се оказа върху него. Целуна върха на носа му.

— Изглежда, си научил нещо там. Всичко е толкова различно…

— Да… — Стив се усмихна. — Ако изобщо съм научил нещо, то е, че е ужасно да си отделен от онези хора, които… — Той млъкна. В ума му се появи серия образи на Клиъруотър; лицето й над огнения кръг; застанала гола пред колибата в гората, протягаща гъвкавото си меко тяло; тайният поглед, който му хвърляше, когато минаваше, придружена от племенните си сестри; тялото й до неговото в тъмнината през единствената нощ заедно, топло и трептящо, извито на дъга под него; сладкият й шепот в ухото му; думи, които никога не беше чувал, но които караха сърцето му да бие по-бързо.

— «Онези хора, които»… какво? — попита Роз.

— Онези хора, които обичаш — повтори Стив, — в които си влюбен. Чувала ли си някога думата «любов»?

— Да, чувала съм я.

— Къде?

— В песни. На онези ленти, които ти не искаш да слушаш. Какво мислиш, че означава?

— Не съм сигурен — каза Стив. — Един стар мют ми каза, че била дума, която някога сме използвали и ние. Отрекох. По-късно той ми обясни какво означава. Любов е дума, изразяваща чувства, които изпитваш към някого. Тя е много повече от приятелството с един човек. Това е да искаш да, хм… да бъдеш с някого през цялото време. Но любовта е повече от това. Тя е по-силна. Тя е като… — Стив затърси подходящо описание — като да искаш да си част от него. Когато имаш такива чувства към някого, не можеш да мислиш за нищо друго. Нищо друго няма значение. И когато той е близко до теб, това… спира дъха ти. Чувстваш, че се задушаваш. Не в лошия смисъл, а защото си адски щастлив — Стив прекара ръце по раменете на Роз и надолу по гърба й. — Изпитвала ли си някога такова чувство?

— Да — промърмори Роз. — Такова чувство изпитвам към теб. — И го целуна страстно преди той да може да отговори, върхът на езика й преследваше неговия. Тя плъзна обутите си в панталони бедра по неговите и натисна силно с таза си.

Стив почувства силно оживление през двата слоя плат; почувства топлина между притиснатите им бедра. «Това е лудост» — помисли той, хвана страните й и отмести устата й от своята.

— Разкажи ми за Чизъм.

Роз повдигна задника си и се намести на чатала на Стив.

— По дяволите Чизъм…

— Боли…

— Така трябва да бъде. Няма значение. Аз имам отлична оценка в медицинското училище и уча за доктор по медицина. Искаш ли да го погаля по-силно?