Читать «Първото семейство» онлайн - страница 83

— Продължаваш да забравяш, че мога да вляза в ума ти, Стив. Аз бях с теб на първия ти самостоятелен полет над земята, когато се разби, когато беше на път насам на борда на совалката.

Стив неочаквано беше обхванат от лошо предчувствие.

— Знам. Вече ми го каза.

Роз кимна.

— Имаше и други моменти, мили братко.

— Какви «други моменти»?

Роз се усмихна унило.

— Стив… аз знам, че има неща, които не искаш да ми кажеш. Това наранява, но… добре, знам, че се опитваше да изградиш защитна стена около себе си. Може би тя ще може да те изолира от други, но аз винаги ще минавам през нея. Ние наистина сме различни. Понякога мразя това, мразя, че трябва да го крия, мразя да зная, че ти… другата част от мен… се опитваш да разрушиш връзката между нас.

— Не се опитвам — каза Стив. — Не и през цялото време. Но… трябва да разбереш, Роз… това нещо между нас… адски ме плаши.

— Някога и мен ме плашеше… но вече не. Сега повече ме плаши като зная защо се опитваш да се затвориш за мен.

Стив почувства в стомаха си оловна топка.

— Не знам за какво говориш.

— Говоря за Клиъруотър.

Стив се стресна, но се опита да си придаде вид на изненадан.

— Клиъруотър?

— Да, Клиъруотър! — извика Роз. — Наистина ли мислеше, че можеш да го скриеш от мен?! Името й е отпечатано в скапания ти мозък! Тъмна коса, дълга колкото ръцете ми, сини очи, кафява кожа! Да не искаш да ми кажеш, че не си спомняш тая воняща мръсница?!

Стив я гледаше, неспособен да говори, после, както лежеше на пода, посегна към нея.

Роз го отблъсна и се отдръпна.

— Не ме докосвай! — И имитира фалшивата му невинност. — Клиъруотър… Копеле! Как можа да ме излъжеш?! Повръща ми се от нея! — Роз замахна във въздуха с юмруци, после мина покрай канапето, прекоси дневната и по постланите с килим стъпала отиде в спалнята.

Стив стана и я последва. Краката му трепереха. Когато влезе в спалнята, Роз беше на колене до леглото. Стив не беше виждал такова легло — достатъчно широко двама души да легнат един до друг. Роз вдигна единия край на постелката и извади една малка метална кутия.

— Щях да ти кажа, Роз.

Тя продължи да стои с гръб към него.

— Да, разбира се — намуси се тя, като триеше очи с опакото на ръката си. Оправи постелката, седна на ръба на леглото и сложи малката кутия в скута си.

Стив се облегна на стената.

— Роз… погледни ме.

Все така навела глава, Роз отвори кутията, извади една рийф и реотан с щепсел, отмести кутията настрана и пъхна щепсела в контакта до леглото.

Стив наблюдаваше премалял от страх.

— Откъде знаеш?

Роз захапа устна, без да го погледне.

Стив клекна пред нея и търпеливо я зачака да се успокои. Тя извади зачервения реотан от контакта, бързо запали рийфа и вдиша пушека.

Стив изпита желание да измъкне рийфа от ръката й, дай набие малко ум в главата, но гневът му беше смазан от чувство на пълна безпомощност.

Роз вдигна очи към него и си дръпна още няколко пъти.

— Откъде знам ли?

— Да.

Тя се усмихна криво.

— След всичко, което се случи между нас… ми задаваш такъв въпрос?

— Искам да го чуя от теб.

— Аз бях там, Стив. В теб, с теб. Аз можех да почувствам докосването й. Докосване до мен! — Роз се озъби и потрепери. — Да почувствам ума й… силата в него… как иска да те притежава! Уххх… беше отвратително!