Читать «Първото семейство» онлайн - страница 79

— Мога, но няма да се радвам прекалено, докато не го съобщят официално. — Той свали ръце, потупа я по бедрата, след това я отведе на дългата мебел за сядане. — Да седнем. Откакто съм тук, умирам от желание да ги опитам. — Опипа тапицерията с ръка, после се изтегна, наслаждавайки се на меката й нежност. — Страхотно… как му казват на това?

— Канапе.

— А тази покривка на пода?

— Килим. — Роз седна до Стив и хвана ръката му.

— Има ли такива неща във вътрешния щат У?

— Да… в кабинета на декана.

— Фантастично… — Стив посочи с ръка. — Цялото това пространство за един човек! Знаеше ли, че има пионери, които живеят така?

— Не, докато не се запознах с Чизъм.

— Поразително… И този човек е само компютърен специалист. Помисли си какво може да е при вуйчо Барт в Ню Мексико. Трябва да е огромно! Знаеш ли, че това жилище има дори собствена кухня?!

— Да. — Роз сложи ръката му на рамото си и се притисна до него. — Била съм тук.

— С кого?

— С момчета. Съученици от вътрешния щат. Приятели на Чизъм. — Тя наведе лицето на Стив към своето така, че бузата му опря до челото й.

— Той сигурно е доста известен тук — промърмори Стив.

— Хайде да не говорим за него нито за някой друг. Нека говорим за теб. За нас.

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко. Какво ти се е случило. Какво си видял, какво си срещнал, какво си чувствал.

Стив се засмя.

— Какво знаеш?

Роз го целуна по бузата.

— Много. Нека ти помогна. Знаех, че идваш. Свързах се с теб на совалката. Знаеше ли това?

— Да — прошепна Стив. — Чух гласа ти в ума си. Ти каза: «те, те следяха». Какво искаше да кажеш? Кои са тези «те»?

— Не съм сигурна. Това е нещо, което чувствам от пленяването ти. — Роз се поколеба. — Знаех, че беше паднал. Почувствах ужасна болка в дясната си ръка и тук… — Роз се изправи и докосна дясната страна на главата си — точно мястото, където изстреляната от Кадилак стрела беше приковала ръката на Стив към шлема. — Бях на упражнения, работех с микроскоп, когато… съвсем неочаквано… дясната ми ръка отлетя нагоре. Изпитах страхотна болка, олюлях се… и припаднах.

— Точно така стана с мен — прошепна Стив. — Стрелата мина през ръката ми точно тук… — Той хвана десния си бицепс. — Какво стана тогава?

Роз хвана ръцете му.

— Когато дойдох на себе си, Киркориан… главният патолог във вътрешния щат… ме преглеждаше. Сигурно ми бяха сложили някаква инжекция. Не можех да се движа и ми беше трудно да говоря. Всичко беше… като в мъгла. Не можех да разбера какво става, но бях почти сигурна, че Кирк заби нещо в ръката ми… сонда, предполагам. Продължи да ме пита дали боли. Не болеше, но отначало не можех да разбера какво казва, а след това устата ми отказа да работи. Беше като… ти знаеш… когато зъболекарят инжектира в челюстта ти новокаин.

— Може би съм бил в шок. Паднах тежко на земята. Бях пострадал доста лошо.

— Обзалагам се… — Роз стисна ръцете му. — Във всеки случай цял ден ме държаха в болница. Когато действието на онова, което ми бяха дали, премина, погледнах ръката си, но не се виждаше нищо. Никаква следа… нито на главата. — Тя се усмихна. — Странно, нали?