Читать «Първото семейство» онлайн - страница 155

Мина много време до задаването на следващия въпрос.

— Кадилак знае ли?

— Да.

— А разбра ли?

Мистър Сноу се намръщи.

— Накрая ще разбере.

Стив събра молитвено длани и се поклони.

— Ценя думите ти, древни.

Мистър Сноу отговори със същия жест.

— Ти си умен. Що се отнася до мен, съветът, подобно на мъдростта, е дар, който рядко се дава два пъти. — Той подаде лулата на Стив. — Достатъчно говорихме. Да се извисим до небето.

Стив затвори очи и пое дълбоко дъх няколко пъти.

Мистър Сноу видя, че тялото на облачния воин видимо се успокои, когато умът му заплува свободен. «Това е правилно, Брикман. Използвай го максимално. И бъди готов, пази се, очаквай изненада. Защото когато слезеш долу, имам чувството, че пътуването ти няма да е леко…»

Високо в нощното небе на южния хоризонт два скайрайдъра от личните въздушни сили на Карлстром циркулираха по траектория, която ги държеше на сто мили един от друг. Други пилоти вършеха същото на смени, тъй като Хай Сиера беше казал на Карлстром, че Ханг-Файър е хванат заедно с тридесет и двама ренегати. Търпението им беше възнаградено и накрая радиоапаратурата прие очакваното предаване. Сигналът беше от две групи кодове, повторени няколко пъти в бърза последователност. Секунди по-късно бордовият компютър предаде на всички пилоти координатите на сигнала, позволяващи им точно да определят местоположението на Брикман.

Когато сложи ножа в ножницата, Стив обърна острието на обратно и натисна едно копче, което активира скритата радиостанция. Докато седеше и разговаряше с Мистър Сноу, той автоматично предаде позивния сигнал и кодовата дума, с която щеше да съобщи на Карлстром, че е установил успешно контакт с племето М’Кол.

Не изпита никакво чувство на предателство. Беше казал на Мистър Сноу за задачата си и осъзнаваше всичко казано. Той наистина се чувстваше независим от Федерацията. Копнееше да види Клиъруотър и чувстваше предишната връзка с Мистър Сноу. Но старият летописец беше прав. Сестра му наистина беше проблем. Не можеше да я вини. Беше изпратил съобщението, което чакаше Карлстром. Това беше единственият начин да е сигурен, че Роз ще остане жива. Беше длъжен да играе двойна игра, докато не измисли най-доброто, което може да направи за всички засегнати.

Глава 14

На следващата сутрин, когато се върна от близката река, където беше отишъл да се измие, Стив намери Найт-Фивър коленичила пред колибата на Мистър Сноу. Когато наближи, тя бързо клекна и разви закуската му — плоска питка и кръгчета сушен плод.

Стив благодари учтиво, после започна да се храни, без да й обръща и най-малко внимание. Не възразяваше срещу храната, но определено не проявяваше интерес към удоволствия и лудории, каквито тя очевидно имаше предвид. Не и с Найт-Фивър, във всеки случай.